Дневникът на един Gregg

В общи линии ползвам два настолни компютъра (един с Windows XP и един с Linux Ubuntu) и един лаптоп (Windows Vista), като на две от машините Google Chrome ми е браузър по подразбиране, защото Лисицата ми се чини много тромава напоследък, та се наложи да я прибера в дупката й.

Още от началото използвам версията за разработчици, та от доста време вече имам разширения. Ето кои съм си инсталирал (на различните компютри са инсталирани различни неща, но по-долу е пълния списък на разширения, които са ми инсталирани).

• Eye Dropper от kepicz – пипетка за цветове
• Pendule от christian.ubu – полезно разширение за уеб разработчици
• Session Manager от tirokea – познато от Лисицата, запазва всички отворени табове и т.н.
• Feedly от edwin.khodabakchian – по-удобният начин за четене на новини от RSS. Връзва се към сметката в Google Reader и прави чудеса. (има го и за Лиско)
• FlashBlock от ruzanow – от край време не харесвам флаш, това разширение ми помага да го блокирам и да пускам само онзи, който аз си преценя
• Google Mail Checker от extensions -at- chromium.org – проверява поща в Gmail. Не работи с Google Apps
• Google Reader Notifier (by Google) от reader.chrome.notifier – показва броя непрочетени новини в Google Reader
• Google Wave Notifier от Jeremy Selier – Google Wave така и не придоби особена, да не казвам никаква, популярност в България, но аз си го ползвам с чуждестранни колеги и приятели. Показва броя обновени вълни.
• RSS Subscription Extension (by Google) от finnur@chromium.org – Добавя малка икона в лентата за адреса когато е налична RSS-емисия, за по-лесно абониране.
• Session Manager от tirokea – управление и съхранение на сесии. Нещо, което ползвах във Firefox, но тук много ми липсваше.
• Chromepad от Jesper Lundsgaard – за записване на кратки бележки без да се налага да превключвам постоянно.
• Firebug Lite от andrei.pervychine – малко е смотано и объркващо ако си свикнал да го ползваш на Firefox, но пак е повече от нищо. Най-доброто разширение за уеб разработчиците.
• FreshStart – Cross Browser Session Manager от visibotech – пак управление на сесии… явно много ми липсват
• Google Mail Checker Plus от Anders – за проверка на Google пощи. Това работи и с няколко Google Apps сметки.
• html2pdf от Royans – съхранява текущата страница като PDF-документ.
• TooManyTabs for Chrome от visibotech – понеже имам навика да отварям по много табове и да ги държа отворени, това разширение ми помага да освободя скъпоценна RAM, като отбележа неактивните табове.
• TPGoogleReader от TPReal – да си чета емисиите в Google Reader.

А вие какви разширения ползвате?

През 2010 година церемонията по връчването на наградите „Икар“ (номинирани) ще се проведе в Народен Театър. Това съобщи председателят на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. Режисьор на церемонията е Стоян Радев, а сценограф – Мира Каланова.

Тази година темата на церемонията ще е „тетралната реформа в България”, като председателят на САБ подчерта, че самата церемония ще е в стилистиката на „съдебно дело”, на което ще се обсъжда кой може да извършва театралната реформа, как и дали е необходима? „Адвокат” и „прокурор” на церемонията ще са Христо Мутафчиев и Валентин Танев, а за музиката ще се погрижи отново компмозиторът Румен Цонев съвместно с учениците на Националното музикално училище „Любомир Пипков”.

В рамките на ”Софийски Театрален Салон” ще се проведе отворена дискусия с театрали и журналисти на тема „Тенденции в съвременния български театър”, като членът на комисията по номинациите театроведът Йоана Спасова отбеляза, че има две основни тенденции от изминалата календарна театрална година – появата на много млади театрали и създаването на предимно камерни представления.

За първи път тази година ще има нова награда „За чест и достойнство в областта на театъра и обществения живот”, която посмъртно ще се връчи на големия български режисьор проф. Крикор Азарян, поради изкючителния му личен и творчески пример за цялото ни общество.

Получих „предизвикателство“ от Борислав да разкажа за детството ми, за местата, където съм играл като малък, за разните чувства и усещания, запечатали се до днес в съзнанието ми…

Позабавих се с писането по няколко причини. Основната е, че си зададох въпроса „Кога пораснах?“. Отговорът на този въпрос се оказа по-труден, отколкото очаквах… Едва ли някой някога се е замислял над него, едва ли някой може да посочи точния момент, в който е решил да спре да се забавлява по детски и да започне да бъде сериозен и отговорен. Мигът, в който безгрижната, по детски ухилена усмивка, е била заменена с намръщване. Същият онзи кратък миг, в който вярата в мечтите е заменена от решението да бъдеш разумен… Отплеснах се.

Първата част от детството ми, от която вече си спомням само разни откъслечни картини, места, миризми, но не и конкретни случки и преживявания, премина на село. Живях там докато станах на 6. Преди това, още откакто навърших 3 години и половина, всеки ден майка ми и баща ми са ме водили на френска детска градина в Пловдив, независимо дали е зиме или лете, без значение дали искам или не искам. От този ми период ми е останал интереса към френския език. Друг спомен от градината ми е и следната песничка, която пеехме и танцувахме:

След градината (заниманията започваха сутринта рано и приключваха по обед) вариантите бяха два – или нашите ме взимаха и ме караха обратно на село при баба, или оставах в града, където до края на работния ден ме гледаше покойната ми вече баба.

Градските ми спомени от този период изцяло липсват, защото детските ми игри са протичали под зоркия поглед на баба, в апартамента.

Обаче на село ми бяха всички приятели и, спомням си, с нетърпение чаках да стане 5 следобед, за да свърши детската градина, за да можем да си играем с приятелчетата и комшийските деца. Колелета, войници, гоненица… или поне това си спомням. На края на улицата имаше парк, но не ми даваха да ходя там, защото в него от съседните къщи си пасяха животните и беше целия насран, а и имаше беше неподдържан, сиреч можеше да се накича с кърлежи и разни други гадости.

На 5 години и половина ще да съм бил, когато са се случили разни семейни скандали и разправии, заради които родата е изпокарана и членовете й не таят топли чувства едни към други… хладина, запазила се и до днес. По него време нашите са си събрали багажа и са се преместили да живеят в Пловдив. Не са пропуснали да ме вземат със себе си.

В Пловдив се оказа, че около нас живеят много мои връстници, с които набързо се сприятелихме. Обикаляхме като щури навсякъде, спомням си, че най-ниските клони на дърветата бяха изпочупени, защото ги ползвахме за оръжия – бяхме група деца от блока, възприели идеята, че децата от съседните блокове (толкова сме били големи, че разстоянието ни се е виждало огромно, затуй ги наричахме „от другите махали“) са наши смъртни врагове. И бранехме територията си. Не е имало схватки, но редовно имаше пострадали при ученията за употреба на оръжията. По-големите играеха на фунийки, на нас не ни беше позволено, ние само тичахме да събираме фунийките, защото се правеха от страниците на списание „Жената днес“ и бяха ограничен брой (хартията на списанието изглеждаше най-подходяща за целта, а изданието се набавяше трудно). После ние станахме големите, ама на хората им беше писнало да не могат да гледат Канал 1, защото дечурлигата са начупили антените, за да се стрелят с фунийки, и бяха заключили подстъпите към покривите.

Ритахме топка, напук на строгия комшия от втория етаж, който не спираше да ни ругае и да вика по нас, да ни гони… Дебнехме го, и когато го нямаше наоколо, играехме джамини. Цялата градинка пред блока беше изпотъпкана, но тогава никой от нас не мислеше за естетика, а само за игра. До късно седяхме пред блока, водейки ожесточени спорове, които понякога завършваха с бой, а когато сумракът се разстелеше наоколо, започваха шумни игри на жмичка.

Два пъти седмично, вечер, ходех на курсове по френски. Сигурно ще да съм бил добър, защото редовно давах на разни по-големи какички и батковци, с които ходех на курс (бях най-малкия), да преписват домашните, които за малчуган като мен, който на всичкото отгоре не се спираше много на едно място, бяха големички.

По това време в службата на майка ми се срещнах за сефте и с разни сложни машини, които заемаха по половин стая, вдигаха много шум и перфорираха дупчици на листчета… много ми беше интересно и с часове можех да гледам в захлас какво се случва. Имах цяла колекция перфокарти, които дори не знаех за какво служат, но си ги пазех като истинско съкривище. По-късно перфокартите бяха заменени с дискети, които бяха огромни и с времето се смаляваха… както и машините, които се използваха. За да се стигне до мига, в който ми дадоха да седна на една, която наричаха „компютър“. Няма да забравя, пуснаха ми „Prince of Persia“. Тръгнах си с рев, дотолкова историята на Принца ме беше погълнала, че не исках да се откъсна от компютъра.

Тук е мястото да ударя точка, защото достигнах мига, за който писах в началото – роди се брат ми и аз сериозно си бях самопоставил ангажимент да не си играя чак толкова с децата, а да бъда батко.

Харесва ми звученето на известни песни, изпълнени заедно със симфоничен оркестър. В България не знам да е правен такъв експеримент, ама то и по-добре, че най-много да надиплят някоя чалгия със симфоничния оркестър и идеята да опошлее…

И докато съм в очакване на подобно музикално събитие, ви предлагам 3 парчета на Scorpions, изпълнени с Берлинската филхармония.

Scorpions, Zucchero и Берлинската филхармония – Send me an Angel

Scorpions и Берлинската филхармония – Still Loving You

Scorpions и Берлинската филхармония – Wind of Change

Всъщност, имате ли някое много любимо българско парче, което неудържимо много бихте искали да чуете със симфоничен оркестър?

Едва ли има някой, който вече да не знае за скандала, който избухна около избора на директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата на Оперетата излезе на протест, който много напомня този в БНР преди няколко години. Всички медии гръмнаха, а доста от тях дори отделиха челно място на конфликта „Панкин срещу Оперетата“. Аз лично харесах написаното от Аве Иванова за „Гласове“.

Вчера стана ясно, че след серията протести и отказа на трупата да допусне Панкин до Оперетата, той се е отказал да прави опити и се е оттеглил от поста директор. Интересното сега е, че министъра на културата го е назначил за свой съветник по музикално-сценичните изкуства. Двата синдиката в театъра – “Подкрепа” и КНСБ – ще трябва да решат как ще се управлява културния институт, а Панкин ще бъде един вид директор на този, който от Оперетата си изберат да ги управлява.

Интересното е дали не се насадиха на пачи яйца и дали Панкин няма да им мъсти за проваления му мандат като директор, за който той от толкова време лелее…

В очакване съм на поредния скандал по темата, но го чакам от две места – както откъм Оперетата, така и откъм Министерството, предвид твърденията, че Панкин е назначен на поста, без дори да разбира от това изкуство и то му е чуждо и гледа на него повече като на комерс, отколкото като на изкуство.

Мнения?

Радвам се, че след години на неноминиране, Пловдивския театър е с 2 номинации – за главна женска и поддържаща мъжка роли. Стискам палци за Ивана и Алекс, както за „Островът на съкровищата„, който за два часа ме върна към детството и позабравените ми момчешки мечти.

Членове на комисията по номинациите ИКАР 2010:

• Председател на комисията – д-р Анна Топалджикова – театровед
• Йоана Спасова – театровед
• Стефка Янорова – актриса
• Чайка Петружева – сценограф
• Галя Савова – актриса
• Николина Георгиева – режисьор

Следват самите номинации.

Главна мъжка роля

• Деян Донков за Лопахин, „Вишнева градина” от Антон П. Чехов, реж. Крикор Азарян, (Гаро Ашикян), Народен театър „Иван Вазов”
• Михаил Билалов за Мартин, „Козата или коя е Силвия?” от Едуард Олби, реж. Явор Гърдев, Народен театър „Иван Вазов”
• Христо Петков за Поприщин, Кочкарьов и останалите роли в „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато”

Главна женска роля

• Ивана Папазова за Хаджиева, „Златната мина” от Стефан Л. Костов, реж. Мариус Куркински, ДКТ „Иван Димов” – Хасково
• Лидия Инджова за Тя, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ТБА
• Мария Сапунджиева за Моли Суини, „Моли-Суини”от Брайън Фриъл, реж. Борислав Чакринов, ДТ „Стефан Киров” – Сливен

Поддържаща мъжка роля

• Алексей Кожухаров за Алто, „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, ДТ Пловдив
• Михаил Милчев за Шефлер – шеф и Шефлер – хирург, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева, театър „София”
• Явор Борисов за Иван Василевич Ломов, „За вредата от тютюна и други шеги” по Антон П. Чехов, реж. Елена Панайотова, Нов драматичен театър „Сълза и смях” и за Ралф, „Натрапникът”от Франсис Вебер, реж. Николай Гундеров, Продуцентска компания МОНТФИЗ

Поддържаща женска роля

• Анастасия Ингилизова за Приятелката, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, реж. Николай Ламбрев-Михайловски, Театър „Българска Армия”
• Невена Калудова за Фани – жена на Лете и Фани – богата стара дама, „Грозният” от Мариус фон Майенбург, реж. Василена Радева, Театър „София”
• Снежина Петрова за Тя, „Гълъбът” по Патрик Зюскинд, реж. Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”

Дебют

• Леонид Йовчев за Лейди Макбет, Яго и останалите роли в „Мяра за мяра” по Уилиям Шекспир, реж. Лилия Абаджиева, МГТ „Зад канала”
• Ованес Торосян за Михал в „Пухеният” от Мартин Макдона, реж. Стайко Мурджев, Сатиричен театър „Алеко Константинов”
• Стайко Мурджев за режисура, „Пухеният” от Мартин Макдона, Сатиричен театър „Алеко Константинов”

Майсторско техническо осъществяване на спектакъл

• „Гълъбът” по Патрик Зюскинд, реж. Десислава Шпатова, Народен театър „Иван Вазов”
• „Островът на съкровищата” от Кен Лудвиг по романа на Робърт Луис Стивънсън, реж. Петър Кауков, Младежки театър „Николай Бинев”
• „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”

Режисура

• Галин Стоев, „Приятнострашно” от Яна Борисова, театър „199”
• Маргарита Младенова и Иван Добчев, „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, ТР „Сфумато”
• Николай Ламбрев-Михайловски, „Тя без любов и смърт” от Едвард Радзински, ТБА

Сценография

• Деница Аргиропулос, Никола Налбантов, Ева Вентова, Петко Танчев за сценографията на „Четири стаи” по идея на Алисън Андърс, Александър Рокуел, Роберт Родригез, Куентин Тарантино, реж. Неда Соколовска, Гергана Димитрова, Мартин Вангелов, Атанас О`Махони, театър ”София”
• Марина Райчинова за сценографията на „Вишнева градина” от Антон П. Чехов, реж. Крикор Азарян (Гаро Ашикян), Народен театър „Иван Вазов”
• Огняна Серафимова за сценографията на „Макбет”, адаптация на Уилиям Шекспир по Хайнер Мюлер, реж. Крис Шарков, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна

Авторска музика или оригинално музикално оформление

• Антони Дончев, „Красотата спи” по Шарл Перо и Зигмунд Фройд, реж. Теди Москов, МГТ „Зад канала”
• Асен Аврамов, „Нирвана” от Константин Илиев, реж. Иван Добчев, ДКТ „Константин Величков” – Пазарджик; „ОООО – Сънят на Гогол” по Николай Гогол, реж. Маргарита Младенова и Иван Добчев, ТР „Сфумато”
• Калин Николов, „Макбет”, адаптация на Шекспир по Хайнер Мюлер, реж. Крис Шарков, ДТ „Стоян Бъчваров” – Варна

Куклено изкуство

• „Магьосникът от Оз” по Лиман Франк Баум, реж. Петър Пашов – младши, Театър „Ателие 313”
• „Питър Пан” по Джеймс М. Бари, постановка Боньо Лунгов, Столичен Куклен Театър
• „Цар Дроздобрад” по Братя Грим, драматизация и режисура Ирослав Петков, Държавен Куклен Театър – Бургас

Златен глас

• Александър Воронов за дублаж в сериала „Моите мили съседи”
• Васил Бинев за дублаж в сериала „Брак с чужденец”
• Любомир Младенов за дублаж в сериала „Моите мили съседи”

Вариететно изкуство

• Артисти „Валермо” за спектакъла „Магична феерия”
• Мирослав Гечев за песента “Very, very hot” (продуцирана в колаборация с американския продуцент Къртис Ричърдсън, издадена от “Universal” (Spain) и включена в класацията на Испания „Топ 10″ по продажби)
• Нина Зафирова за хореографията на спектакъла “Магията на танца във вариетето”

Още скандала с наема на „Сълза и смях“ не е утихнал и нов избухна – Министерството на културата е избрало след конкурс Борис Панкин за директор на Националния музикален театър „Стефан Македонски”. Трупата не го харесва, не го иска, не го пуска в театъра.

Веднага се появиха групи във Facebook – ПРОТИВ избора – ДА ЗАПАЗИМ НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР! и ЗА – В ПОДКРЕПА НА БОРИС ПАНКИН ЗА ДИРЕКТОР НА НМТ „Стефан Македонски“.

Ти на коя страна си? На изкуството или на комерса?

Мине се не мине и в театралните среди се заформи някой скандал. Вчера се случи поредния. Безпрецедентен.

Ето за какво иде реч:

Директорът на читалище „Славянска беседа“, който е и мениджър и основател на никому известния Театър „Провокация“, е поискал от ръководството на Театър „Сълза и смях“ наем за сградата на ул. „Г. С. Раковски“ № 127 в размер на 360 000 лева годишно (както и да ги смятам, са си 1000 лева на ден). Съмнявам се да има български театър, в т.ч. и Народния театър, който да може да си позволи да плаща такъв наем. И така, в неделя, на 10 януари, пет частни трупи и над 100 актьори остават на улицата, ако „Сълза и смях“ не подпише искането на Петър Райжеков, директор на читалището.

Почти веднага, след като стана ясно какво се случва, във Facebook се появи група, която събира все повече привърженици на театъра. Читалището сигурно не подозира за съществуването на Facebook.

Театър „Сълза и смях“ се помещава в сегашната сграда от 42 години, а Министерство на културата през последните няколко години е отпуснало за ремонти над 3 милиона лева. Същото това министерство, обаче, не може да направи нищо по възникналия проблем, защото не си знае интересите и приоритетите.

Агенция „Фокус“ припомня, че

„Читалищата в България са самостоятелни юридически лица, неправителствени организации, регистрирани по Закона за народните читалища и имат собствени органи на управление и контрол. Министерството на културата има само методически функции да подпомага и насърчава културната дейност на читалищата. Управлението на собствеността им е изцяло следствие от решенията на читалищните настоятелства.“

И с просто око е ясно, че Петър Райжеков си прави евтин ПР на никомуизвестния театър „Провокация“ и се опитва да привлече внимание към себе си. Знае, че след като скандалът отшуми, името му, това на „Провокация“ и на читалище „Славянска беседа“ ще са по-познати на заинтересованите, но малцина ще си спомнят, че именно този чичко е поставял безумни ултиматуми на „Сълза и смях“. Смешното е, че същият този чичак преди време призоваваше „Народът да тръгне по театри, а не да гледа сапунки!“. Очевидно не прави разлика между театър и читалищна самодейност.

Пределно ясно е, че безумното искане няма да бъде удовлетворено. Пределно ясно е, че в последния момент Министерството ще се намеси решително и ще оправи нещата, било чрез плащане на наема или с някакъв натиск. Пределно ясно е, че този шум е излишен, ама не ми е ясно, докога разни такива субекти като Райжеков ще продължат да пречат за развитието на културата, вярвайки на безумните си идеи?

Няма какво да се заблуждаваме, спектакълът „Възгледите на един учител за народното творчество“, често съкращаван и по-познат като „Народното творчество“, е тотален успех. Билетите за обявените дати се разпродават буквално за няколко минути, а интересът вместо да намалява с времето, напротив, се повишава.

Едва ли някой ще бъде изненадан от факта, че Камен Донев прави нов спектакъл. Този път не в Пловдивския, а в Сатиричния театър. Заглавието (засега) е „Характери от българската действителност“. Премиерата се очаква да е на 19 февруари и въпреки че е съвсем скоро, от Сатирата все още не могат да дадат точна информация кои ще са актьорите, които ще играят и на премиерата…

Да, няма да е моноспектакъл. Камен дори няма да играе, а ще отстъпи сцената на свои колеги. Само ще ги режисира по текст, който самият той е написал.

Какви са ви очакванията?

Малко по-долу ще видите екранен кадър на нещо, което от няколко дни се случва в Блогосфера.

Иде реч за блог, чиято RSS-емисия е с доста по-голям размер на шрифта, отлколкото вероятно сме свикнали да виждаме напоследък. Според моя вкус и шрифтът на блога си е малко едричък, но това си е само мое мнение.

Всъщност от няколко дни разни такива типографски въпроси се въртят в главата ми, чета разни материали по темата, блъскам си главата, търся „златната среда“. Затова ще съм благодарен ако отделите минутка и отговорите на 5-те въпроса в ето тази малка анкетка. Отговорите ви ще ми дадат някаква представа за типографските предпочитания на посетителите на блога ми, а аз ще гледам да се съобразя с тях и да променя нещата според тях. Естествено, резултатите са изцяло анонимни и ще публикувам тук.