<h2>ДисQсия</h2>
Преди доста (вече) време, докато си четях емисиите от RSS-четеца, случайно попаднах на блог (някои неща просто не стават за четене в четеца и предпочитам да си ги чета „на място“, където са публикувани), в който освен съдържанието, ми направи особено впечатление и оформлението на коментарите. Сега, след толкова много време вече дори не помня къде се случи това.
След толкова време, обаче, продължавам да харесвам начина, по който Disqus се справя с коментарите на потребителите. По онова време още не подозирах, че мога да си забода разширението за WordPress и да заместя вградената система за коментари с нова, значително по-красива и удобна (по мое мнение). И се регистрирах, за да мога да не си пиша като загубен всеки път име, мейл, сайт… а и бях видял, че благинката се ползва на доста места, които следя.
Още от пръв поглед се харесахме, както се казва. После открих, че мога да ползвам Disqus и тук, в този блог. Преди това използвах куп разширения, които правеха само малка част от нещата, които сега Disqus върши с един замах. Всички тези разширения са вече в заслужена пенсия.
Инсталацията на Disqus мина бързо и неусетно, настройването също не представляваше някакъв проблем. И всичко си заработи прекрасно. На английски. После, след доста разменени туитове, се появи възможност за превод и локализация, която е леко недоклатена и не работи както трябва, предвид, че мераклиите да се включат за български са малко (а малкото опитват да налагат разни повелителни наклонения, които не са ми по вкуса, та битката е люта) и преводите се показват с доста закъснение, но ги има.
Първоначално май имаше отпор и коментарите тук бяха секнали за малко, вероятно заради факта, че на всяко ново нещо се гледа с недоверие. Независимо от това, че наред с типичния начин за коменттиране – с попълване на име, мейл и сайт – се предлагат и алтернативи за идентифициране като регистрация от Disqus, Facebook Connect, Twitter connect, OpenID, Yahoo! ID…
Страхът сякаш изчезна след време.
Сега съм доброволец за изпробване на БЕТА-версия на системата, та ако видите нещо нередно около коментарите, да знаете на какво се дължи. Ще съм радостен и ако го споделите, за да мога да го докладвам като проблем и да бъде отстранен.
Как ви се струва на вас Disqus? Какво ви допада, какво не ви харесва? Бихте ли си го сложили на вашия блог?
Малко блогове останахте, които следя, и само тук съм попадал на Дискус. Аз и малко коментирам вече. Така че не съм никак меродавен. То въпросът е приложението да събере критична маса, така че в бъдеще не се знае – може и аз да си направя сметка 
<h2>Разширения за Firefox, които ползвам</h2>
Преди време обявих, че Google Chrome е браузърът ми по подразбиране и изброих какви разширения съм инсталирал в него. Оттогава Firefox остана на заден план. С версия 3.6 на Firefox браузърът видимо се забърза, но това не доведе до връщането ми към него, въпреки че това беше основната причина да го заменя с по-пъргавия Chrome. Въпреки това си пазя инсталацията на FF и продължавам да го ползвам за някои неща. Ето какви разширения съм си накичил:
Bookmark Duplicate Detector – като тръгна да си слагам отметки, се позабравям, та редовно имам отметки, поставени по няколко пъти. Това разширение работи във фонов режим и проверява всяка отметка да е уникална.
Bookmark Previews – За съжаление не работи с 3.6, но ми беше много удобно преди това – като отворя отметките (Ctrl+B) и посоча върху някоя отметка, разширението показва екранен кадър на страницата. Малко е неудобно, защото пази кадъра към момента на добавяне и го складира на компютъра, та се хаби място.ColorZilla – пипетка за цветове, много удобна
FEBE – предлага възможност за създаване на архивно копие на настройки, пароли, история, използвани разширения и т.н. и при проблем – тяхното внасяне в нова инсталация.
Feedly – използва Google Reader и преобразява потока от емисии във удобен, красив и приятен за четене вид.
Firebug – най-доброто разширение, по мое мнение, за уеб разработчици.
FireShot – прави снимка на екрана (или на част от него) и позволява редактирането й и вмъкването на коментари. Много удобно за посочване на грешки или за насочване на вниманието към някой елемент от снимката.
Flashblock – не съм почитател и не се впечатлявам от Flash, ама никак. Затова се стремя максимално да не го виждам. Това разширение спира всички Flash-анимации. Така мога да ги гледам само когато и ако аз реша. Вероятността да разгледам сайт, правен изцяло на Flash клони към 0.
FoxyTunes – много удобен инструмент за онези, които обичат да слушат музика докато сърфират. Контрол на почти всички плейъри за музика през браузъра и още разни благинки.
Gmail Manager – за управление на няколко Gmail сметки, както и за няколко Google Apps сметки.
Google Reader Watcher – следи ми състоянието и опказва непрочетените емисии в Google Reader
gReactions – Взима коментарите къмвсяка емисия и ги показва директно в Google Reader.
Quick Java – Не работи на 3.6 (не и официално, има работеща бета), но позволяваше бързо спиране/пускане на Java и JavaScript от долната лента, без да се налага да се ходи и бърка в настройките.
Screengrab – за създаване на екранни кадри на разглежданите страници. По принцип за целта ползвам външно приложение, но и това понякога ми влиза в употреба.
Ubiquity – пишеш си команди на чист английски на браузъра. Онези, които са имали допир и работа с команден ред, може и да изпитат носталгия по едно отминало време.
Weave Sync – позволява синхронизиране на отметки, пароли, отворени табове и историята между няколко компютъра.
Web Developer – Добавя меню и лента с инструменти за уеб разработчици. Ползвам го рядко, и обикновено седи скрито, но си знам, че е наоколо като ми потрябва.
А вие с какви разширения сте си накичили Firefox-a?
<h2>PubSubHubup насам-натам</h2>
В своя публикация от днес екипът на WordPress обяви, че започва интегрирането на PubSubHubup във всички блогове, които хостват (онези, с .wordpress.com накрая).
Какво е туй чудо? Ето едно видео, което би трябвало да обясни малко по-добре от мен нещата:
Яко, а? За да не остана и аз по-назад, инсталирах тук и на още няколко блога разширението PuSHPress. И сега нещата, които публикувам тук, би трябвало да пристигат до вас значително по-бързо (касае се за онези, които четат през RSS-потока).
Забележка: Възможно е нещо да не сработи като хората или да възникне някакъв проблем – ако забележите нещо нередно, обаждайте се да го гледам и оправям.
<h2>Театър по телевизора</h2>
По случай 3 март или по друг случай, БНТ 1 ще излъчи не една, а две продукции, реализирани първо на театрална сцена, а след това – филмирани.
За първата, моноспектакълът на Мариус Куркински „Сътресение“ по 3 разказа на Николай Хайтов, вече писах, но не уточних час. Ще можете да го гледате в следобеда, от 16:20 часа.
А вечерта, от 21:00 са първите 2 части (от общо 4) на „Хъшове“, реж. Александър Морфов. „Хъшове“ все още можете да гледате на голяма сцена на Народния театър, ако все още не сте.
Със сигурност усещането няма да е като в салона на театъра, но това е единственият начин да изгледате отново „Сътресение“, освен ако нямате DVD-версията. За „Хъшове“ все още не е късно, но пък не е за изпускане възможността да се види по какъв начин ще въздейства чрез средствата на друго изкуство.
Ще ги гледате ли?
<h2>Как използвам Google Buzz</h2>
Оказа се, че идеята на Google Buzz ми допада повече от тази на Twitter и го ползвам значително повече и с по-голям кеф. В началото ми беше приятно и забавно да си го следя в пощата, но се оказа, че губя повече време, особено пък ако неволно и по навик я затворя. После започнаха да излизат разширения, които направиха следенето още по-лесно и приятно.
Не съм се отказал от Twitter, но напоследък се забелязвам, че забравям да си пускам клиента, който ползвам (Seesmic for Windows). Иначе всичко, което туитвам (напоследък забелязвам все повече автоматични реакции), се показват и в Buzz, тъй че ако ме следвате в Buzz, вероятността да изпуснете нещо е много малка.
Защо предпочитам Google Buzz? Защото позволява образуването на дискусия, диалог, който, за разлика от Twitter, се случва на едно място и в него могат да участват всички, които са заинтересовани. В крайна сметка именно заради необходимостта от нормална комуникация ги ползваме подобни инструменти, мрежи, сайтове или каквото там искате да ги наричаме.
Ето какви неща ползвам, за да си следя Google Buzz:
за Google Chrome
Chrome e браузърът ми по предпочитане през по-голямата част от времето. Изпробвах няколко разширения докато стигна до тези.
MobileBuzz
Google Buzz Pad
за Wordpress
За блога ми ползвам две разширения, които открих. Възможно е да има и по-добри алтернативи, тъй като почти не съм изпробвал други, нито съм сравнявал възможности. Ако сте намерили нещо по-добро, споделете го, за да го изпробвам.
Google Buzz ER
Google Buzz ER е разширението, което извлича нещата, които публикувам в Buzz и ги показва в блога ми (има го в страничната лента, както и препратка в менюто горе).
WP Google-buzz
WP Google-buzz – във всяка публикация, в горния ѝ десен ъгъл, в карето, има Buzz-бутонче, което позволява да споделите страницата в Buzz с онези, които ви следват. Готино разширение, има си голям набор икони, от които да си избирате, страница, пълна с настройки, за да накарате нещата да работят точно по ваш вкус…
Друго
Липсва ми, както написах, разширение за Wordpress, което да следи за коментари в Buzz ако първоизточникът е блогът, да ги извлича и да ги публикува при останалите, където им е мястото, за да не се разкъсва дискусията. Очаквам PubSubHubbub да влезе в употреба.
за Firefox
Уви, до момента не съм видял разширение за Firefox. На единия компютър ползвам Firefox и ще ми е полезно да бучна нещо.
А вие как следите какво се случва в Buzz? Как споделяте нещата, които ви вълнуват?
<h2>Епизод с ново парче, гостуват в Пловдив</h2>
Дами и господа, новото парче на група Епизод, наречено „Молитва“, вече е факт. Типично в техния уникален стил, който се харесва на всички. Клипът е малко по-долу. Ще познае ли някой текста?
Всъщност група Епизод ще гостуват в Пловдив в Частния клуб, Polinero place на 5 март, петък. Началото е обявено за 21 часа, а входът е 7 лв.
<h2>Модерен театър във Facebook FAIL</h2>
Модерен театър яката са се вкопчили във Facebook като среда за комуникация и да достигат до зрителите си (защото сайтът им, както написах, е пълна скръб и не върши тази работа). И са се отдали на Facebook-експерименти, регистрирайки де каквото може, за да постигнат целта си – повече зрители в салона. По принцип последното не е лошо, стига да имаха някаква стратегия за постигането, а не лутане насам-натам в търсене на подхода.
Във Facebook са си регистрирали Потребителски профил
и Група
Всяка от тях се обновява с различен интензитет. И за да получиш пълна картинка на нещата, май трябва да следиш всичко. И защо да го правя, питам се!?
И за капак, цялата месецчна програма (за март) е публикувана като едно събитие.
<h2>Януари</h2>
Чел съм пиесата „Януари“ на Йордан Радичков няколко пъти, но досега не ми се беше отдавало да я гледам на сцена. Още преди време, когато я четях за първи път, ми беше интересно да видя как някой режисьор тълкува основния конфликт – сблъсъка между минало и съвременност, застаряващото село и навлизащите в него новости, опозицията изолация – комуникации.
Е, вече видях. Успях да изгледам „Януари“ на театъра в Кърджали, които гостуваха в Пловдив. Беше ми интересно да видя как театър от югоизток може да се справи с проблемите, нравите и историите от северозапада. Опозицията ме привлече в салона.
И така, завлякох се до едно читалище, в което гостува кърджалийският театър. Тук актьорите ще се наложи да ме забавляват в следващите около 120 минути с текст, който познавам. Е, не до съвършенство, но не ми е и тотално непознат.
Още докато припках към читалището, което някога (в древността) беше кино, неусетно бях обгърнат от тумби ученици. Ужас! Децата още ги карат под строй на театър, когато става въпрос за автор, който се учи или споменава в учебната програма. Пред читалището беше още по-трагично – групи ученици, голяма част от които не знаеха какво ще им се случи и искрено се двоумяха дали да прекрачат прага или да се забият в съседното кафе. Някои избраха по-мъдрото от двете.
Бях разглеждал снимки от представлението и знаех горе-долу какво да очаквам откъм сценография и костюми. (това в дясно е сценографията, успях да я заснема въпреки отдалечеността ми) Още след снимките бях на мнение, че на Надежда Митева трябва да ѝ забранят да прави сценография на драматичен спектакъл. При куклени постановки нещата може и да не са толкова трагични, но тук беше потресаващо читалищно…
Искрено съчувствам и на артистите, подложени да изтърпят репетиционния период с Веселин Бояджиев. Някои от тях наистина са добри, имал съм удоволствието да ги гледам в други постановки, но тук всички бяха съвсем различни (в лошия смисъл) от това, което помня за тях. Жалко. Иначе пък бяха верни откъм текст, за което получават адмирациите ми – и те, и режисьорът.
Дали ми хареса? Не, не бих казал. В други ситуации дори бих излетял от салона още в началото, обаче не бях сам и не исках да насаждам подобна практика у другите, а и се бях насадил на местата на журито, което някак липсваше същата тази вечер…
<h2>Paranormal Activity</h2>
Един приятел ми спомена за „Paranormal Activity“ и ми стана интересно. Още докато си приказвахме го дръпнах. Забелязах постера (има го малко по-долу), на който се мъдри надпис, че това е „един от най-страшните филми за всички времена“. Подобни гръмки слова обикновено не предвещават нищо добро.
Седнах да го гледам без кой знае какви очаквания, без да знам почти нищо – бях видял плаката и от препоръката знаех, че е сниман с аматьорска камера, от рамо. И че е подобен на Blair Witch Project.
Нищо впечатляващо дотук, да видим как от това може да стане „най-страшният филм“….
Пропуснах да отбележа, донякъде умишлено, че на постера има и надпис, че филмът не трябва да се гледа докато сте сами. Добре че нямаше допълнителни условия, напр. „да се гледа на дневна светлина“ или подобна глупост, че щеше да го сполети бутона Delete още преди да съм го пуснал.
„Paranormal Activity“ е нискобюджетен псевдодокументален филм, който проследява няколко дни от живота на младеж и девойка, които са преследвани от нещо паранормално. И те го документират с домашната си камера. Или поне се опитват. Филмът условно може да се раздели на две части – ден и нощ. През деня двамката са изморени от поредната безсънна нощ и го обръщат на „толк шоу“, докато през нощта идва ред на страшното. Тогава „нещото“ излиза и започва да тропа, да мести неща… По време на нощите е всъщност интересната част от филма, защото не се вижда почти нищо и си залепил поглед в монитора, за да видиш какво ще се случи. И понеже си се съсредоточил, всяко изтропване от нещото те кара да подскачаш, да се озърташ в коя част от стаята ще помръдне нещо.
В един момент филмът просто свърши. Скалъпен набързо финал, който така и не показва какво всъщност става. Поне нямаше хепи енд, нямаше „енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър“, нямаше гордо развят американски флаг… което беше добре.
Без да се притеснявам ни най-малко му заковах 4/10 като оценка. И то не за друго, ами защото не успя да ме приспи, а чаках да свърши, за да си легна.
<h2>Гнездо на ангели</h2>
В Пловдивския театър Троян Гогов и Мария Станчева репетират пиесата „Гнездо на ангели“ от Алън Литси в превод на Деница Димитрова. Режисьор на постановката е Емил Бонев. Сценографията и костюмите са поверени на Елена Иванова, а за хореографията на двамата се грижи Таня Соколова.
Във Facebook Троян Гогов сподели, че става дума за „синтетичен спектакъл с танц пеене и актьорлък! “. Ето какво още ми сподели той:
Д. Ц.: Как започна всичко, имаше ли кастинг или Емо Бонев те покани?
Троян Гогов: Не е имало кастинг, Емо го обяви и аз се съгласих с удоволствие! Каза че това е негово лично решение, така е преценил и… така!Д. Ц.: пиесата, по всичко личи, е нова, съвременна. Допадна ли ти като я прочете?
Троян Гогов: Прочетох я, когато ми я даде режисьора за първи път! За Литси съм чул че е преподавател по драматургия в Американски университет! Не знам много за автора, но текстът определено е съвременен, модерен и най-важното – поставя се като музикално-танцувален спектакъл – изключително сложно нещо!!! Това ме кара само да потривам ръце от удоволствие!Д. Ц.: На сцената сте само ти и Мария Станчева…
Троян Гогов: МхмД. Ц.: А на плаката сте… голи… това създава ли трудности или е по-скоро приятно?
Троян Гогов: търсим романтична комедия като цялостно въздействие! Плакатът изразява чистота (поне за мен)! Много ми харесва… но почакай да видиш и този, който ще се пуска пред театъра – мисля, че и в това отношение сме се целили към най-високо професионално ниво. И ще предизвикаме радост и наслада за Пловдивчани.Д. Ц.: А какво няма да видим на 4-ти?
Троян Гогов: Звезди! Но за сметка на това лъчезарни хора!
Несъмнено ще е така. И Троян, и Мария, са от винаги усмихнатите и ведри, в добро настроение хора, които можете да видите в театъра. А и предвид, че на публиката отдавна вече й омръзна от т.нар. „звезди“, смятам, че наистина ще е заглавие, което в никакъв случай не трябва да се изпуска.
Премиерата е на 4 март, следващите обявени дати са 10, 15 и 26 март. Билетите са вече пуснати в продажба. Купувайте отсега, за да няма после „ах, ох“!
Предстоящи публикации
няма
Бележки
- Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме ... - #
- Едно от нещата, които най-много ме дразнят, е неспособността на някои люде да боравят правилно с понятието време. След 3 минути не значи след 2 или след 15, а значи 3, три, т-р-и. Утре в никакъв случай не е другата седмица (освен ако днес не е неделя). Издивявам когато някой ми каже ... - #
- Сега си давам сметка, че винаги до клавиатурата ми има бележник или поне лист и химикал. И постоянно си драскам разни интересни неща, които изравям от Интернет или ми хрумват - уеб адреси, цитати, мъдри мисли, мои си разни впечатления и идеи, които мога да използвам по-късно. На пръв поглед изглежда ... - #
