Дневникът на един Gregg

Ходенето на театър е нещо нормално. От доста време насам съм особено доволен, че мога да го превръщам в нещо специално за околните, като ги каня на едно или друго представление в някой от театрите из страната. Това ми доставя голямo удоволствие — да знам, че съм подарил на някого възможност да се забавлява. И понеже не мога да подарявам хляб, подарявам зрелища.

И така, по случай рождения ми ден утре, почерпих няколко блогъра с покани за театър. Някои ми отказаха, други веднага приеха. През февруари те ще ми гостуват тук, в блога, за да разкажат какво са гледали и да сопделят впечатленията си от и за спектаклите.

• На 13.01 Енея ще гледа „Клас“ в НАТФИЗ
• На 21.01 Pierrot ще гледа „Частен детектив“ в ДТ-Русе
• На 22.01 Тихомир Димитров ще гледа „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ в НДТ „Сълза и смях“
• На 23.01 Kaladan ще гледа „Едмонд“ в НАТФИЗ
• На 25.01 Майк Рам ще гледа „Вечеря за тъпаци“ в Сатиричния театър
• На 27.01 Петър Ванев ще гледа „Ромео и Жулиета“ в ДТ-Русе, а Петър Събев – „Три сестри“ в Младежкия театър.
• На 28.01 Стилян Горанов ще гледа „Черна комедия“ в Младежки театър, а Велян – „Мъртвешки танц“ в TP „Сфумато“.
• На 29.01 Пейо Попов ще гледа „Медея“ в НДТ „Сълза и смях“, а Lemon – „Оркестър без име“ в ДТ-Пловдив
• На 14.02 Tin4e ще гледа спектакъла „Валентиновден“ в МГТ „Зад канала“

има и още, но още уточнявам дати, имена, заглавия, затуй не съм ги включил в списъка, но веднага щом станат ясни, ще публикувам и тях.

Всички поканени получиха покани за двама, за да могат да споделят преживяването с избран от тях човек. Общата стойност на поканите е около 300 лв, които бяха покрити от bgbileti.com и водещите български театри, на които най-сърдечно благодаря.

Лично аз очаквам с огромно нетърпение началото на месец февруари, когато ще започна да публикувам, една по една, рецензиите и отзивите. Защото в крайна сметка мнението на зрителите е много по-интересно и по-важно от мнението на театралната критика, която може да бъде прочетена във всеки вестник или списание. Защото театър не се прави за критиката, а за публиката. И обратната връзка зрител-театър е много важна, а театрите нямат (все още) навика да се вслушват в думите на публиката. А публиката няма къде да сподели впечатленията си от видяното. Досега. И сега заедно ще променим това.