Коментари на: Блогъри ходят на театър

От: Теа

Теа — Wed, 04 Feb 2009 04:48:27 +0000

Бях забравила да те чета.
Но пък ти продължаваш да бъдеш:) Като непоканена, няма да напиша нито едно ревю, пък!:Д

ПП: Намислила съм да поставям „Копой“ обаче. Без да съм гледала какво се е получило в Русе, заявявам, че моята постановка ще е в пъти по-добра!:))

От: velqn

velqn — Thu, 29 Jan 2009 11:54:12 +0000

Беше добре, аз написах своето ревю. Чакам второто издание на инициативата, за да се класирам пак

От: ssk

ssk — Thu, 29 Jan 2009 11:31:52 +0000

Мхм странно ми е да има инициатива, заради която да ходиш не театър../ Напоследък ходя не театър когато мога и когато има нещо ново в Силистра.

От: Мъртвешки танц в Сфумато | velqn

Мъртвешки танц в Сфумато | velqn — Wed, 28 Jan 2009 20:44:56 +0000

[...] че намина!В рамките на инициативата на Димитър Цонев блогъри ходят на театър тази вечер гледах мъртвешки танц в ТР [...]

От: Кой се страхува от Вирджиния Уулф? « Писателският блог на Тишо

Кой се страхува от Вирджиния Уулф? « Писателският блог на Тишо — Fri, 23 Jan 2009 08:40:00 +0000

[...] За всички тези неща се разказва в пиесата на режисьора Людмил Тодоров: „Кой се страхува от Вирджиния Уулф”. Гледах я снощи в „Сълза и смях” по покана на Димитър Цонев, като част от инициативата „Блогъри ходят на театър”. [...]

От: BORIME4KA

BORIME4KA — Thu, 22 Jan 2009 12:02:38 +0000

Чудесна идея… Мисля, че ше бъде интересно

От: Димитър Цонев

Димитър Цонев — Wed, 14 Jan 2009 11:37:53 +0000

Мдаа, като се замисля сега, не е най-доброто възможно име.

От: Kaladan

Kaladan — Mon, 12 Jan 2009 19:49:43 +0000

Това „Блогъри ходят на театър“ звучи малко като „И взели маймуните и те да видят хора“

От: Michel

Michel — Mon, 12 Jan 2009 17:38:53 +0000

Радвам се, че Тишо ще има възможността да гледа „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ вместо мен — това е едно представление, на което наистина не ми се ходеше. Но съм благодарен за поканата (която ми се наложи да отклоня)!

Все пак, частично в моя защита мога да кажа, че на 23-ти януари съм на театър, тъй като имаме подарени билети от едни много добри приятели! Иначе, не ходим на театър често, но се случва. Много харесах „Ножицата“ и „Господин Ибрахим и цветята“ (@Пейо, мерси пак!;-)

Преди време си мислех, че театърът замира. За щастие, не е така, и киното не е „изяло“ неговия дал от „пазара“ на култура и изкуство…