В петък (на 23.07) и в неделя (25.07) попитах последователите си в Twitter коя е първата социална мрежа, която са ползвали. Можете да видите отговорите им до момента на тази страница (хаштаг #1stSN). Двете питания ги има и в Google Buzz (1 и 2), но без отговори към момента. Същия въпрос зададох и в профила ми във Facebook, на тази страница.

Попитах този въпрос и офлайн, зададох го на някои мои приятели и познати.

Питам и вас, Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?

Можете да ми отговорите като коментар тук, в Twitter, във Facebook, в Google Buzz, с е-писмо, с обаждане или SMS по телефона, на Skype… кой както реши.

(Задавам този въпрос, защото ми е любопитно кой по какъв начин дефинира термина „Социална мрежа“ и какво влага в него. Ще се радвам ако споделите питането ми с приятели и познати, за да могат и те да се включат и отговорят. За което предварително благодаря! )

За добро или за лошо, този блог привлича като магнит потребители на Blizoo (сещате се, отрочето, което се пръкна след сливането на Кейбълтел и Евроком), които търсят място да изкажат проблемите, тревогите си или надеждите си, свързани с компанията. Аз съм писал няколко пъти – преди много време (1 окт 2007), още бяха Евроком, когато недоволствах открито срещу рекламното им послание „на цената на качеството“, съпоставено с поддръжката, която предлагат. На 7 юни 2008 бях принуден да направя разследване и да се докопам по секретни канали до телефоните им за поддръжка. Публикувах ги на тази страница и тя дълго време (а и още) се радва на особена популярност и посещения (страницата е актуализирана и вече съдържа обновения телефон за поддръжка), тъй като тази информация липсваше на сайта на фирмата (тогава още беше Евроком).

След като се пръкна новия бранд открих, че са въвели услугата „чат с оператор“. Пробвах, неуспешно. Тогава изсипах жлъчта си срещу тях, наречена „Blizoo е далече“. Не че очаквах реакция, просто исках да си излея недоволството. С мен, обаче, се свърза мениджърът на центъра за обслужване на клиенти и след като разменихме няколко коментара тук, в блога, няколко е-писма и съобщения в Skype, достигнах до исканата от мен информация и всички щения ми бяха задоволени, наред с разни отстъпки и бонуси. Тогава отново писах за фирмата, съобщавайки неща за техническата им поддръжка, които бях научил по време на комуникацията ми с въпросния мениджър.

Последните две публикации събраха значителен брой коментари, повечето от които – на видимо недоволни клиенти. Клиенти, които по един или друг начин не са успели да се преборят с проблемите, с които са се сблъскали и не са успели да ги разрешат с помощта на техническата поддръжка. Заради неправилна комуникация. Заради наследеното натрупано недоволство. Заради променливото качество на услугите.

Все още не мога да проумея защо брандът реши да говори „на ти“ чрез нефункционалния си сайт, който очевидно аудиторията не харесва заради слабата си интерактивност и невъзможност за комуникация.
Затова публично обявих, че докато те ми говорят на „ти“, аз ще им говоря на „кифло“.

И още нещо много, много важно: Освен договора, който съм подписал, за да ми доставят услугите, които са ми необходими, по никакъв начин не съм обвързан с Blizоо. По-просто казано – НЕ РАБОТЯ ЗА ТЯХ. Всички оставени коментари както под тази публикация, така и под останалите не достигат до някой от Blizoo освен ако самите те не следят блога ми. Не може да ми бъде търсена отговорност за това, че не съм им предал за някой проблем. Аз когато имам проблем с тях, успявам да си го разреша в диалог (или викане, тропане, псуване) с тях, директно. Телефонът е 0700 43 700 – използвайте го дори при най-малкия проблем и настоявайте на тях за подобряване на качеството на услугите, за които си плащате, писането на коментари по форуми и блогове не помагат и не разрешават проблеми (освен ако не са в техния блог/форум/сайт, но пък те не предлагат такива възможности).

Дали заради Световното по футбол/вувузела или по друга причина, Агрофина ООД са внесли в България от любимата ми Coca Cola ZERO. За тези, които не знаят какво е това – най-общо е Кока Кола без захар с вкуса на Кока Кола със захар.

Кока Кола ZERO може да се намери само в кутийки по 0,330 ml., брандирани с логата на Световното по футбол. В по-добрите супер-мега-хипер маркети, за около 1,50 лв.

Искрено се надявам количествата да се изчерпат бързо, а Кока Кола България най-сетне да започнат да изследват по-качествено и обстойно потребителския вкус и очаквания в България (както твърдят, че правят) и когато останат изненадани, да започнат да предлагат бранда по-масово на родния пазар.

И така, хвърлила си око на умния и привлекателен журналист, с когото си се запознала. Заинтригувана си. Твоят журналист е умен, забавен, самоуверен. Представяш си го като Кларк Кент – как си сваля очилата, разкъсва дрехите си (под които е скрито перфектно поддържано тяло в син неопренов костюм) и идва да те спаси.

Никой може да те вини! Журналистиката е секси професия.

Журналистите, обаче, не са като пичовете, с които се зарибяваш по баровете. Те не са задниците, по които обикновено си падат девойките.

Не, журналистите са различни (ето затова си привлечена от тях) и още преди да се впуснеш в авантюрата трябва да знаеш – връзката ви няма да е обикновена, в никакъв случай няма да е скучна, няма да е като тези, които си имала досега.

Ето какво трябва да знаеш:

1. Любознателни сме, а и знаем как и къде да откриваме истината.

Трябва да разбереш, че на нас ни плащат, за да се ровим надълбоко в нещата, да откриваме тайни, скрити в купища боклуци. И всичко, което си мислиш, че си скрила от нас, няма да остане скрито задълго. Естествено, ние ще се направим на силно изненадани, когато ни споделиш, че си участвала в порно филм в гимназията. Това, обаче, ние вече ще го знаем.

Нас не ни интересуват измишльотините, затова не се опитвай да ни лъжеш и да ни пробутваш съчинени истории и глупости. Денят ни минава в отделяне на истини от измишльотини, сред купища прессъобщения, в изслушване на PR-практици и мазни политици. Ако ще ни караш да правим същото докато сме заедно, забрави, избий си го от главата, това само ще ни изнерви. И за миг не си помисляй, че ще си траем за това. Отмъщението ще е материал за несправедливостите в обществото – и, о, да!, ще се наслаждаваме, докато го подготвяме.

Просто ни казвай истината. Ние ще я понесем.

2. Ти ще бъдеш темата, рано или късно.

Независимо дали във водеща новина или в колонка за коментари, нещо, което си казала или направила, ще бъде основна тема на материала. Преодолей го. Считай го като комплимент, дори и материалът да оспорва гледната ти точка.

Замисли се: Ние живеем живота докато пишем за него. А ако си част от живота ни, ще пишем за теб, за твоите мисли или за нещо производно.

Не се разстройвай, когато в наш материал се промъкне аргумент срещу идола ти. Написаното не е адресирано към теб лично — твоето незнание е нашето вдъхновение (това не те ли кара да се чувстваш по-добре?).

3. Да, ние сме по-умни от теб.

На нас това ни е ясно. Това накърнява ли егото ти? Със сигурност, но пък сърцето ти бие още по-силно.

Ние добре знаем как е устроен и функционира светът. Това ни познание ни прави много добри в разговорите. Ние можем да се ровим в тънкостите на законите, разбираме от местната, националната и световната политика, знаем къде са най-добрите ресторанти и клубове, какво се случва с поп културата, къде и кога свирят най-добрите групи и пр.

Е, това има и лоши страни.

Гаранция, когато кажеш „тилифон“, ние автоматично ще те поправим, прошепвайки „телефон“ – защото няма такава дума „тилифон“. Не се опитваме да те изкараме тъпа (дори и да не знаеш правилата на българския език), това е просто навик. Същото ще се случи когато неправилно използваш неподходящи думи, мислейки, че са синоними.

Ние сме и леко арогантни. Приеми го (това най-много те привлича у нас). И не се изненадвай ако не сме впечатлени, когато ни кавеш „И аз съм писател.“ Не, не си. Това че седиш в някое кафене, облечена в черно, докато пишеш разни неща в дневника си, не те прави писател. Нито пък факта, че си написала няколко стихотворения в гимназията или пък имаш мечта един ден да напишеш най-великия роман.

Виж сега, на нас ни плащат, за да пишем. Всеки ден. Нещо повече, това, което пишем, има значение. То променя становища, засяга решения и изгражда връзка между хората и света около тях.

Не се поддаваме на емоциите си и не си създаваме фалшива творческа аура. Пишем за реалния свят – с реални последствия.

Написаното от нас минава през трима или четирима ексцентрични редактори, които ни карат да пренаписваме почти всичко, преди материалът да бъде отпечатан в няколко десетки хиляди екземпляра и да бъде разпространен.

Може да имаш някои страхотни публикации, стихотворения и кратки разкази в дневника си – браво! Обаче не си мисли, че ще те приемем за равна на нас и това, което правим.

4. Не си по-маловажна от работата ни – работата ни е по-важна от всичко.

Работата на един журналист не се заключва в седене в редакцията от понеделник до петък в часовете от 9 до 5.

Ние си взимаме и работа за домашно. Ако се случват важни събития, ще зарежем всичко, което сме захванали – дори и да е свързано с теб –, за да ги отразим. Ние винаги търсим събития и новини, така че, да, ще спрем на улицата, за да си запишем нещо, ще вземем интервю от някой минувач или ще събираме информация за събитието, което ни е заинтригувало.

Също така, не се разстройвай, ако ни се обадиш и ни предложиш някое палаво изживяване за следобеда, а ти отговорим, че трябва да се погрижим за поредния материал. Той може да отнеме доста време, но пък след това ще имаме още повече време специално за теб и палавата ти идея.

5. Няма да останеш разочарована.

Журналистите са енергични, интензивни, страстни. Пренасяме това и във връзките си и това ни прави изключително забавни. Животът ни никога не е скучен, а всеки наш ден е напълно различен.

Фактът, че сме любознателни, означава, че ще изслушаме мнението ти. Дори и да не изглежда като интервю, ние обръщаме внимание на това, което имаш да кажеш (виж правило №1).

Ще пишем за теб или за твоите размисли, защото ти си важна част от живота ни и на нас ни пука за теб (виж правило №2).

Интелектът е най-силното ни оръжие. Няма как да не ти се е случвало да отидеш на среща с някой красавец, а в крайна сметка да ти се иска да не си ходила, защото всичко, което е казал, е глупаво. Това няма как да ти се случи с нас (виж правило № 3).

Да, може дати се струва, че поставяме работа преди теб. Обаче пък и ти не си със загубеняка, който е оставил живота си по течението и е безкрайно доволен на посредствеността си (виж правило №4).

Ето това са пет неща, които трябва да знаеш преди да започнеш да се срещаш с журналист. Чувствайте се свободни да добавяте предложения и идеи към списъка там, където нещо е пропуснато – коментарите са напълно разрешени. А, да, и още нещо – аз съм необвързан (виж правило №5).

Преди няколко дни, точно когато обявиха Blizoo, писах за неуспешния ми опит ми да се свържа с тях по Skype, за да бъдем по-близо.

Не очаквах някаква реакция от тяхна страна, в интерес на истината. Затова за мен беше изненада да видя, че мениджърът им на центъра за обслужване на клиенти е оставила коментар под публикацията ми.

С две думи – получих отговорите, които исках, дори повече. Сега съм доволен. Аз и преди бях, но сега съм по-. Със сигурност има по какво още да работят, за да осигурят по-голямо задоволство у клиентите си. Виждам че и двете бивши фирми имат доста недоволни клиенти, чието доверие трябва да бъде спечелено отново.

Ето нещо, което стана ясно, но все още не присъства на сайта им – горещата линия за проблеми и информация, касаещи кабелната телевизия и цифровата услуга, работи от 08.00 до 23.00 ч., като обслужването в онлайн формат е достъпно до 22.00 ч. Горещата линия за обслужване на IP-услугите работи 24 часа, но там все още от фирмата нямат готовност да осигурят онлайн съпорт поради спецификата на проверките, които изискват тези услуги.

А ако имате нужда от някаква информация или искате да съобщите за проблем:

Телефон за поддръжка на Blizoo (Евроком + КейбълТел) – 0700 43 700

Ако не сте разбрали, Blizoo.bg е плод на съвокуплението на Евроком и КейбълТел. Далеч съм от идеята да тълкувам бранда, нито пък сайта, нито някоя от основните услуги, които предлагат.

Ще споделя, обаче за поддръжката (както съм го правил и преди), която хич не се е променила, дори май е станала по-зле. Blizoo са регистрирали 3 профила за обслужване на клиенти в Skype. Понеже разгледах какво пише на сайта, реших да се възползвам и да попитам някои неща. Ето какво открих:

Поддръжка и помощ на Blizoo в Skype

• Не обслужват клиенти в извънработно време – писах им в 18:02 и не получих отговор
• Нямат интерес да обслужват клиенти бързо и онлайн – на лелките в офисите иначе ще им е скучно, а онлайн рискувате да ви изгубят времето.
• Искат твърде много ненужна им информация – за да не се разхождам до офисите им, исках набързо да получа информация как и дали мога да заменя модема, който ползвам за кабелен интернет (моят поддържа до 12 Mbps, а аз исках да се възползвам от по-висока скорост, срещу доплащане). За да ми кажат може или не и какво трябва да направя, трябваше да си кажа: град, име, адрес на ползване на услугата, мобилен телефон за контакт. Не го направих.

Обаче фирмата си има нов телефон за поддръжка (не знам какво ще се случи със старите телефони на Евроком, които така и всички намираха в блога ми, вместо на сайта им).

Телефон за поддръжка на Blizoo (Евроком + КейбълТел) – 0700 43 700

Дано да ви е полезен и да го намирате лесно. Надявам се на него поне поддръжката да е по-адекватна и да върши повече работа от кифлите, които работят „чатърки“.

Позабавих се с писането по няколко причини. Основната е, че си зададох въпроса „Кога пораснах?“. Отговорът на този въпрос се оказа по-труден, отколкото очаквах… Едва ли някой някога се е замислял над него, едва ли някой може да посочи точния момент, в който е решил да спре да се забавлява по детски и да започне да бъде сериозен и отговорен. Мигът, в който безгрижната, по детски ухилена усмивка, е била заменена с намръщване. Същият онзи кратък миг, в който вярата в мечтите е заменена от решението да бъдеш разумен… Отплеснах се.

Първата част от детството ми, от която вече си спомням само разни откъслечни картини, места, миризми, но не и конкретни случки и преживявания, премина на село. Живях там докато станах на 6. Преди това, още откакто навърших 3 години и половина, всеки ден майка ми и баща ми са ме водили на френска детска градина в Пловдив, независимо дали е зиме или лете, без значение дали искам или не искам. От този ми период ми е останал интереса към френския език. Друг спомен от градината ми е и следната песничка, която пеехме и танцувахме:

След градината (заниманията започваха сутринта рано и приключваха по обед) вариантите бяха два – или нашите ме взимаха и ме караха обратно на село при баба, или оставах в града, където до края на работния ден ме гледаше покойната ми вече баба.

Градските ми спомени от този период изцяло липсват, защото детските ми игри са протичали под зоркия поглед на баба, в апартамента.

Обаче на село ми бяха всички приятели и, спомням си, с нетърпение чаках да стане 5 следобед, за да свърши детската градина, за да можем да си играем с приятелчетата и комшийските деца. Колелета, войници, гоненица… или поне това си спомням. На края на улицата имаше парк, но не ми даваха да ходя там, защото в него от съседните къщи си пасяха животните и беше целия насран, а и имаше беше неподдържан, сиреч можеше да се накича с кърлежи и разни други гадости.

На 5 години и половина ще да съм бил, когато са се случили разни семейни скандали и разправии, заради които родата е изпокарана и членовете й не таят топли чувства едни към други… хладина, запазила се и до днес. По него време нашите са си събрали багажа и са се преместили да живеят в Пловдив. Не са пропуснали да ме вземат със себе си.

В Пловдив се оказа, че около нас живеят много мои връстници, с които набързо се сприятелихме. Обикаляхме като щури навсякъде, спомням си, че най-ниските клони на дърветата бяха изпочупени, защото ги ползвахме за оръжия – бяхме група деца от блока, възприели идеята, че децата от съседните блокове (толкова сме били големи, че разстоянието ни се е виждало огромно, затуй ги наричахме „от другите махали“) са наши смъртни врагове. И бранехме територията си. Не е имало схватки, но редовно имаше пострадали при ученията за употреба на оръжията. По-големите играеха на фунийки, на нас не ни беше позволено, ние само тичахме да събираме фунийките, защото се правеха от страниците на списание „Жената днес“ и бяха ограничен брой (хартията на списанието изглеждаше най-подходяща за целта, а изданието се набавяше трудно). После ние станахме големите, ама на хората им беше писнало да не могат да гледат Канал 1, защото дечурлигата са начупили антените, за да се стрелят с фунийки, и бяха заключили подстъпите към покривите.

Ритахме топка, напук на строгия комшия от втория етаж, който не спираше да ни ругае и да вика по нас, да ни гони… Дебнехме го, и когато го нямаше наоколо, играехме джамини. Цялата градинка пред блока беше изпотъпкана, но тогава никой от нас не мислеше за естетика, а само за игра. До късно седяхме пред блока, водейки ожесточени спорове, които понякога завършваха с бой, а когато сумракът се разстелеше наоколо, започваха шумни игри на жмичка.

Два пъти седмично, вечер, ходех на курсове по френски. Сигурно ще да съм бил добър, защото редовно давах на разни по-големи какички и батковци, с които ходех на курс (бях най-малкия), да преписват домашните, които за малчуган като мен, който на всичкото отгоре не се спираше много на едно място, бяха големички.

По това време в службата на майка ми се срещнах за сефте и с разни сложни машини, които заемаха по половин стая, вдигаха много шум и перфорираха дупчици на листчета… много ми беше интересно и с часове можех да гледам в захлас какво се случва. Имах цяла колекция перфокарти, които дори не знаех за какво служат, но си ги пазех като истинско съкривище. По-късно перфокартите бяха заменени с дискети, които бяха огромни и с времето се смаляваха… както и машините, които се използваха. За да се стигне до мига, в който ми дадоха да седна на една, която наричаха „компютър“. Няма да забравя, пуснаха ми „Prince of Persia“. Тръгнах си с рев, дотолкова историята на Принца ме беше погълнала, че не исках да се откъсна от компютъра.

Тук е мястото да ударя точка, защото достигнах мига, за който писах в началото – роди се брат ми и аз сериозно си бях самопоставил ангажимент да не си играя чак толкова с децата, а да бъда батко.

Иде реч за блог, чиято RSS-емисия е с доста по-голям размер на шрифта, отлколкото вероятно сме свикнали да виждаме напоследък. Според моя вкус и шрифтът на блога си е малко едричък, но това си е само мое мнение.

Всъщност от няколко дни разни такива типографски въпроси се въртят в главата ми, чета разни материали по темата, блъскам си главата, търся „златната среда“. Затова ще съм благодарен ако отделите минутка и отговорите на 5-те въпроса в ето тази малка анкетка. Отговорите ви ще ми дадат някаква представа за типографските предпочитания на посетителите на блога ми, а аз ще гледам да се съобразя с тях и да променя нещата според тях. Естествено, резултатите са изцяло анонимни и ще публикувам тук.

Преди да предприема каквото и да било, обаче, на път за офиса, наминах през друг офис на Globul. За всеки случай, да видя там какво ще ми кажат. Направих се на чук, все едно не знам за какво иде реч, и поисках да попълня заявление или каквото си му казват те, че желая договорът да се прекрати.

Обслужваше ме управителят на клона, тъй че си бях подготвил дълга-дълга тирада благопожелания и само чаках да изтресе нещо. Не се наложи да ги използвам. Попълни ми данните, платих си последната излязла фактура плюс някакви 6 лева, дето не успя много убедително да ми обясни от къде са се взели, но на фона на 100 лева и желанието ми да се оттърва от тях, ми изглеждаха нищожни, и… това било всичко.

Размина им се викането, жалбата до Комисията и аз. Искрено се надявам никога повече да не работим заедно. А USB-модема и DATA SIM-а обещавам да си ги пазя като талисман, който да ми напомня никога да не се връщам при тях.

Преди доста време подписах договор с Globul за мобилен интернет. Работата ми е такава, че непрекъснато се налага да съм интернетизиран. Затова мобилно решение беше перфектното решение. Подписах договор, после на средата на договора го преподписах, защото за същите пари щях да получавам двойно повече трафик. Дотук окей.

На 31 декември договорът ми изтича, а аз не съм склонен да го подновя, предвид факта, че практически липсва адекватна техническа поддръжка, на местата, където най-често ми се налага да ползвам услугата почти няма дори EDGE покритие и пр.

Та изтича си договорът. Месец преди датата за изтичане се отбих в един от офисите на Globul, за да подам предизвестие, че не искам договорът ми да се подновява автоматично. Условието не е задължително, ама аз да се презастраховам, за всеки случай. Казаха ми да намина пак след като излезе последната фактура. И наминах. Днес през деня.

Девойчето, което избра да ме обслужва, попълни данните от личната ми карта, номера на data SIM-а и пр. и след миг започна да привиква един подир друг колегите си от офиса, докато всички не се струпаха да гледат в монитора. Брех, кво стана!

И тогава ми измъдриха, че трябва да заплатя неустойка по договора в размер на 100 лева. Защо? Никой не знае, системата така казвала. 100 лева и толкоз. Бил съм изряден платец, нямам предишни нарушения по договори, нищо. И не мога да си подпиша документа за прекратяване на договора докато не платя неустойката.

Не че не го подписах, ама пък каква ли е вероятността, че ще го обработят!? Смятам утре заран да драсна една жалба в Комисията за защита на потребителите. Дано те успеят да разберат какви са тия 100 лева и как да прекратя договор, който така или иначе изтича…

Очаквайте продължение.