Дневникът на един Gregg

Човек дори добре да блогва, се напива

След кратко “беседване” с Донка в skype ни осени гениалната идея, след която умозаключихме (всеки за себе си), че “светът е кръчма” и трябва най-сетне пловдивските блогъри да свалим маските на анонимността и да седнем на/край една маса. Е, някои може да седят на табуретка, но за това - по-долу.

Колкото по-скоро, толкова по-добре. Затова чудото ще да се случи ей сега, в петък. Пада се 30 ноември. В “Петното на Роршах“, но преди това - в “Тихия двор” (рИстуранта утзад).

И ако ни хареса, може да се изтресем на срещата в София .

Всички са поканени. Донка събира бройката, за да се направи резервация. Който не се запише, а реши да дойде — ще трябва да си носи табуретка от вкъщи, щото кръчмата не е особено голяма, а в петък обикновено е пълна

Аз съм там. Ще се видим в петък. Буквално.

Димитровден

Днес, 26 октомври, е Димитровден (почита се паметта на Свети Димитър) и моя милост (както и всички други, с които споделяме името Димитър) има имен ден. На всички, които ще ми честитят виртуално - Благодаря! Ето, вземете си по един виртуален бонбон.

Хей, ти! Имам да ти кажа нещо!

Хей, ти! Да, ти! Не знам дали Sprite има да ти казва нещо, но аз имам (както и много други хора от цял свят - днес е Blog Action Day (bg))!

Тъй че сядай и слушай/чети внимателно!

Вероятно си чувал от баба си приказката, че всеки трябва да посади поне по едно дърво в живота си. Не ме питай защо - ако се замислиш и сам ще стигнеш до правилния отговор.

Ако все още не си дал своя принос, но пък имаш желание, тази статия, на английски или тази, на български, биха ти били от полза за правилното засаждане на дръвчето. И ако следваш инструкциите, вероятността дръвчето да изсъхне е много малка.

Да, съзнавам, че в днешното забързано ежедневие е много трудно да отделиш време и да се занимаваш с други неща, освен с работата си. Спокойно, дишай дълбоко, стига да имаш желание, Горичка.bg ще се радват да посадят още едно дръвче, специално подарено от теб. Даже не е необходимо да ставаш от компютъра - отиваш на тази страница, попълваш формуляра и се връщаш към работата си. Така хем баба ти ще е спокойна, че си изпълнил заръката й, хем няма да се отделяш от работата си.

И ти гарантирам, че удовлетворението, което ще изпиташ, е неописуемо - ще си свършил нещо полезно - не за някой друг, а за себе си.

Време е за Екшън!

Сънища

Мъглата е тежка и плътна. Белезникавите й пипала галят нежно грапавата каменна плът на надгробните плочи, пропълзяват сред мократа трева, усукват се край тялото ми. Опитват се да пропълзят в очите, носа, устата, ушите ми. Искат да проникнат в мен, да ме превърнат в част от първичната си, мъртва белота.

Звуците на околния свят се объркват в хаоса на плътната въздушна маса, оплитат се сред нея и не могат да ме достигнат. Реалността сякаш се отдръпва, оставяйки ме насаме с мъглата и витаещите из нея видения. Край мен се е разстлало бяло платно, на което първичният ужас, който до този момент съм успявал да задържа окован в затвора на здравия си разум, започва да рисува видения.

Гробове. Имена. Дати. Надписи…

Събудих се, облян в студена пот.

всекиДНЕВНИК

Прекрасно начало на месеца и работната седмица. Дори бях забравил, че днес е Първи. Отварям си пощенската кутия и вътре ме чака днешният брой на “Дневник”. Тези, които идват често тук, знаят за какво иде реч и за развръзката, с която получих съвсем неочакван подарък-изненада - тримесечен абонамент за вестника.

Сутрин. Кафе, цигара, вестник… е, не е Financial Times, ама и по-добре, щото нищо не вдявам от онова, което е написано вътре. Дневник е вестникът! Пък и ако толкова ти липсва Файненшънал Таймс, имаш си цял раздел Финанси. На български език. Какво по-яко от това?

В днешния брой открих и приложение, някакво специално издание на списание “HoReMag”, предназначено да осветли читателите за всичко, което е необходимо да се знае за конферентния туризъм. Много полезно. Дори и да не се налага да се организира конференция - голяма част от информацията би послужила за всякакви по-големи публични изяви.

В крайна сметка бая кафе изпих докато изчета всичко. Каква по-голяма гъзарийка от това да си четеш вестника, който искаш да четеш и който не можеш да намериш в Пловдив, седнал в любимото кресло, с чаша кафе и цигара в ръка?

“Няма нищо по-старо от вчерашен вестник”

След като не успях да си намеря специалното издание на “Дневник” на 10 септември, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят. Вчера си го получих. Вестник от миналия ден. Междувременно се случи нещо, което беше доста шокиращо за мен. Получих писмо от Мария Михайлова, brand manager на “Дневник”, което цитирам по-долу (с нейно изрично разрешение, за което благодаря):

Здравей, Димитър,

прочетох в твоя блог, че имаш проблем с откриването на вестник “Дневник” по сергиите.
Ние се опитваме да оптимизираме разпространението, така че да има доставки,
но по принцип вестникът не се печата в огромен тираж подобно на други ежедневници,
за сметка на това обаче 50% от тиража на вестника е за абонати, а това е много висок процент.
И в крайна сметка наистина най-сигурният начин да не пропуснеш брой е да си абониран.

Затова ние искаме да ти подарим 3 месечен абонамент за “Дневник”.

Така няма да пропуснеш и началото на новата роля, в която вестникът влиза,
а именно да предлага качествено съдържание и за читателите, които обичат живота.
Освен ТВ гайд от октомври всеки петък вестникът ще излиза с едно списание:
Gentleman - за мъжете, които обичат живота, „Бакхус“ - за гурме културата,
„Индекс имоти“, редуващ се с „Индекс луксозни имоти“ и Digital World - за цифровия дом.

Очаквам да ми изпратиш адрес, на който да доставяме подаръка:)

Ако не си успял да си набавиш специалното издание
“Как да инвестираме в реклама и PR”, ще ти изпратим и него.

Надявам се, че те зарадвахме!
А за нас е радост, че харесваш вестника,
това ни кара да вярваме, че
ежедневните ни усилията не са напразни.

Поздрави,

Maria Mihailova
Brand Manager
Dnevnik Daily

Доста време мина, няколко прочита, взиране в монитора, докато осъзная какво всъщност се случва. Не е ли прекрасно? Да си получаваш днешния вестник, който харесваш и да имаш възможност да го изчетеш докато пиеш сутришното кафе? Най-вероятно след този подарък ще съм пристрастен, ще имам нов навик, което ще ме направи абонат на изданието.

Все още не мога да проумея случилото се - по принцип не вярвам в чудеса, та когато някое ме сполети и с гръм и трясък се стовари върху ми, съм доста шокиран и някак успявам да загубя способността си да събирам думите, да ги свързвам една с друга и да изразявам мислите и чувствата си.

Наистина намирането на вестник “Дневник” на сергиите за вестници в Пловдив се оказва доста трудна, почти непосилна задача. И понеже винаги са ме учили да не се задоволявам с какво да е, се налага да го чета онлайн. Възможно е думите ми да звучат като ласкателство, но са абсолютната неподправена истина, която си позволявам да споделя с вас.

Най-сърдечно искам да благодаря за подаръка, който сте ми направили, все още не мога да повярвам, че една публикация в блог (който на всичкото отгоре не е от най-посещаваните и четените), може да доведе нещата до такъв обрат. Затова, ако не представлява някакъв проблем, бих искал да цитирам писмото (без контактите) в блога си, за да разкажа на читателите си каква е развръзката по темата.

Благодаря за предложението да ми доставите специалното издание от вчера, 10 септември, но след като не успях да си го намеря с притурката, която ме интересуваше, се обадих на колегите в София, които успяха да ми го намерят, а днес ще ми го доставят, за да мога да го прочета, предполагам на един дъх, тъй като темите, разглеждани вътре са ми интересни, свързани са с работата ми и смятам, че ще ми бъдат безкрайно полезни и увлекателни.

Прекрасно е да прочета в писмото, че предстои крачка напред в развитието на изданието - това е чудесно, иначе работата става рутина, губи се предизвикателството от покоряването на нови върхове, стремежът за непрекъснато развитие. С удоволствие ще проследя пътя, по който ще поемете и съм убеден, че той ще бъде интересен както за вас, така и за читателите (и мен).

За Пловдив и любовта към “Дневник”

По принцип не си купувам пресата всеки ден, чета няколко онлайн издания, сред които и сайтът на в-к “Дневник”. Оказва се, обаче, че когато реша да си купя някой брой специално на “Дневник” - било заради някакво специално издание, било защото трябва нещо да чета -, по сергиите за вестници този вестник просто липсва. По знезнайни причини. Доскоро не обръщах внимание на факта, че ми казваха “няма” или “свърши”. За първи път се замислих, когато тръгвах за Варна и на гарата на една от сергиите се оказа, че “няма, защото не се търси“, а на другата, след като попитах, тъй като не го видях изложен - “има една бройка, тъй като малко се търси“.

Днес обиколих половината град (образно казано, иначе по-буквално - всички сергийки за вестници по центъра и леко встрани) в търсене на днешното специално издание. На много от местата ми казваха директно - “Не го получавам“, на други - просто “Няма“, а на трети, които не желаят да създадат у клиентите впечатление за незареденост - “свърши“.

Набързо изнесох една нравоучителна лекция на една бабичка, която има наглостта да ме гледа в очите и да ми каже “Преди 5 минути един дядо купи последния брой“. След което пък тя си призна, че не го получава.

Явно наистина вестникът е недооценен в Пловдив, след като или не се доставя на много места, или тиражът за града е малък и не достига до всички разпространители, или свършва бързо. Харчат се и навсякъде има купища вестници като “Труд” и “24 часа” не защото информацията в тях е интересна и добре написана, а защото са пълни с безумия, с които хората запълват свободното си време, а вестниците - свободните си страници. Явно за Пловдив продължава да е валидна репликата: “Хляб и зрелища” - четем боклуци докато сме на работа, а на края на месеца получаваме калпаво възнаграждение. Защото последното нещо, което може да се каже (ако изобщо може да се каже) за ВАЦовите всекидневници е, че са информативни. Евтина и пошла журналистика, тотална неинформираност, назадничавост, закостенелост и нежелание за еволюция лъхат от сраниците им. А добрите издания стоят отстрани, като елитарни, които никой не успява да разбере.

А какво съдържа вестник “Дневник”:

• 40 страници, от понеделник до петък
• всекидневникът с най-голямата бизнес секция в българската преса: 16 страници “Компании и финанси”
• Всеки петък “TV Дневник” – най-удобната седмична програма на телевизиите
• рубриката “Мениджмънт” представя в различните дни “Право” (понеделник), “Данъци и счетоводство” (вторник), “Човешки ресурси” (сряда), “Маркетинг и реклама” (четвъртък), “Информационни технологии” (петък)
• 25 специални издания през годината

И как да си купя друго, след като ТОВА е вестникът, който би успял да засити гладът ми за новини?! Не, не смятам да се абонирам (което се оказва май единственият начин да се сдобивам с вестника), но е гадно в редките случаи, когато реша да си го купя, да не мога да го намеря и да се налага да го замествам с други занимания. Ще взена да врътна едно писмо до Икономедия, въпреки че не очаквам някакво сериозно развитие по въпроса.