Дневникът на един Gregg

Нови технологии в Уикия

На 29 март беше създадено ново уики на български език в Уикия — Богомил Шопов е поискал създаването на уики “Нови технологии“.

Планираните основни теми, които ще се оформят съдържанието, са “социални мрежи, методи за анализ на мрежите, Интернет от неща, анализ на модели на поведение, уеб-реклама, блогове и всичко, което завършва на 2.0 и скоро на 3.0”

Искрено се надявам, че това уики ще бъде успешно и съвсем скоро в него ще допринасят много потребители, на които темите са интересни, а съдържанието ще бъде полезно за всички онези, които не се престрашават да натиснат бутона “редактиране”. И че няма да го сполети тъжната участ на повечето от другите уикита на български език в Уикия - създадени, а след това - зарязани веднага или скоро след създаването им.

И понеже от доста време си мисля за създаване на едно уики за уикита (подобно на блоговете за блогове, блогване и т.н.), много е възможно да осъществя идеята си в този проект - тематиката го позволява, а мисля, че и като цяло атмосферата ще бъде приятна за създаване и допълване на съдържанието.

Който търси - (не) намира

Преди време видях това нещо, а наскоро мернах подобни и в други блогове, което ме накара да се замисля за това доколко българите знаем как се използват търсачки. Ами НЕ ЗНАЕМ. Използването им може да е повече от елементарно за някоя 80-годишна американска баба, ама българският потребител е повече от неграмотен в това отношение. Наблюденията ми са, че съвсем малка част от хората, с които комуникирам ежедневно са чували за някои от основните неща за по-точно намиране на информация в мрежата, а бройката на онези, които подозират, че съществуват и разширени възможности, клони към (хайде да не казвам нула) 1%.

Няколко малоумни заявки в машини за търсене, довели някой заблуден хуманоид, в опита му да открие отговор на въпроса си, на блога ми:

• “Програма която чете вместо теб” —
• “как да научим *” — не знам как да научиш *, но мога да ти кажа как бързо и лесно с компютър да правиш $$$$… Натискаш и задържаш Shift и натискаш 4 пъти върху клавиша “4″
• “какви свободни места има за Драматичния театър в Пловдив” — защо са ти свободни места? Ти и без туй на театър едва ли някога си и ще стъпиш…
• Отрий театър с Google! — Открий още два сайта и участваш в томбола
• качество статий — един статий, два статия, три статии, нали? точно така! Ама друг път!
• как се пише представяне на фирма
• етика отговор писма електронна — електронна? Може би имаш предвид електрическа?
• как се ползва microsoft word — инсталираш си го на касовия апарат
• коя програма има разширение pdf — никоя, чуваш ли, НИ-КО-Я! Изяж се!
• Vsichko za Svatbite — и нищо за брадвите?
• сайт с яко порно — великите мастурбатори, част 2
• сайт за графити да си напишеш име и графит — OMG!
• как с word се правят html файлове? — мъка, мъка…
• рокля тип ела прегърни ме — чудна рокля, ших си я сама…
• shekspir сонет Воюват в мене — като гледам, Шекспир ще продължат да воюрат в тебе…

Има и куп други, които започват с “как да …”. Толкова ли е трудно да се проумее, че търсачките намират само онова, което има в мрежата, не са оракули и врачки, за да дават съвети, отговори и т.н. Толкова ли е сложно да се подаде на търсачката отговор, вместо въпрос… вероятността да се намери информацията, която се търси, е значително по-голяма.

Не ме карай да мисля

Днес си купих българския превод на нашумялата на Запад и в Щатите книга “Don’t make me think” на Стийв Круг. На скромните по обем 216 странички с цветни картинки авторът се е опитал да събере най-важните неща, които трябва да се знаят при създаването на по-удобни и по-използваеми сайтове.

Всъщност това е второ издание на същата книга, което е допълнено с три нови глави. Малко е закъсняло с превода (оригиналът излиза през 2005-а), та е възможно някои неща да са еволюирали и неизползваеми, но за това евентуално ще пиша след като я изчета.

Започвам да си я чета и възнамерявам да изпробвам нещата, които увлекателно са описани вътре (вече отметнах една глава), на този блог - дано пък най-накрая вземе, че нещо се подобри и блогът ми стане мааааалко по-приятно и приветливо място.

Препратки

Преди време в Уикипедия се захвана спор дали препратките в статиите трябва да бъдат подчертани. Едни твърдят, че това спомага за ползваемостта, като недвусмислено показва къде са препратките, други - че намалява четимостта на статиите.

Аз май съм от старите уеб-потребители, които са свикнали препратките да им избождат очите с различен цвят, подчертаване и т.н., иначе хич не се сещам да натисна… абе замотавам се като пате в кълчища ако не е нещо различно. (Отделно, от Уикипедия прихванах навика да не натискам препратки, оцветени в червен цвят (в Уикипедия така се отбелязват несъществуващи страници).)

Та… как смятате, помага ли подчертаването на препратките или пречи?

 Loading ...

Бъдещето

Не че съм сред първите, които имат блог, ама когато започнах да блогвам преди 2 години, нещата въобще не изглеждаха така, както изглеждат сега. Блоговете бяха малко, можеше спокойно да си ги преглеждаш без да загубиш много време. Ако тогава съществуваше блогосфера, тя щеше да е изключително тихо и спокойно място.

Мисля си… “Ето, живеем в 21 век, съвсем скоро ще настъпи най-добрата година в живота на всеки един от нас… А ние си имаме нашия си вълнуващ начин да се срещаме и обсъждаме неща, далеч от любопитните и неразбиращи погледи на околните…”

Какво ще се случи, когато по-голямата част от света научи как се забавляваме онлайн?
Дали ще прииждат на големи тумби с идеята да се присъединят към нас?
Дали тълпите от нови хора ще променят начина, по който си общуваме?
Дали няма да се озовем заключени зад разни нови ключалки?

Какво ще се случи тогава?

Разработчици

От няколко дни съм в постоянен контакт с един или друг от разработчиците на MediaWiki - софтуерът, който задвижва Уикипедия. Първоначално имаше няколко бъга, които трябваше да бъдат отстранени, за да може софтуерът да функционира добре, после се показаха други неща, а до преди малко си говорих с един от разработчиците за едно разширение, което е написал и което тъпо и упорито не желаеше да работи на език, който използва странни символи. Като кирилските, например. Е, няколко поредни счупвания, няколко допълнителни реда код, няколко ъпдейта от Subversion и всичко си заработи като хората.

През същото време трябваше да бъда в контакт и с български разработчици за софтуер. По същите причини - отстраняване на бъгове, пипване тук-таме, допълнителни настройки и добавяне на нови функционалности. Не знам на какво се дължи, ама за разлика от разработчиците на MediaWiki, българите получават и финансово възнаграждение за труда си и въпреки това всячески се опитват да извъртат нещата така, че ако може да не се случат. Или поне не точно веднага, а на по-следващ етап, като си изпишем един тон писма, проведем дълги разговори в някой от чатовете, по телефон, срещи на живо… А доброволците сами се натискат да помагат - само казваш, че има проблем и веднага са насреща да помогнат за отстраняването му.

На какво ли се дължи тази толкова фрапантна разлика?!

Mahalo

През седмицата (донякъде случайно) попаднах на интересен и доста обещаващ проект - Mahalo.com. Mahalo на хавайски означава “Благодаря“. Иначе сайтът е уеб директория, която използва човешки ресурс за създаване на резултатите от заявките, наред с резултатите от Google.

Подобни уеб директории и/или търсещи машини, които използват човешкия фактор за сортиране на резултатите, са използвали (или използват) в различни етапи от съществуването си Yahoo, the Open Directory, Ask.com, Answers.com и т.н.; всяка от тях - с различен успех.

Как е организирана директорията на Mahalo?

На началната страница на Mahalo, на потребителите се предлагат няколко възможности за търсене. Потребителите могат да търсят по категория, като постоянно стесняват кръга на търсене (прекрасен начин любопитните да разгледат съдържанието) или да напишат заявката си в кутията за търсене. Категориите са доста разнообразни, макар проектът да е още в начален стадий на разработка - от Новини до Книги и Писатели, като всяка съдържа доста информация, подредена йерархично.

Как работи Mahalo?

Mahalo работи по много подобен на останалите търсещи машини или директории начин: прави се заявка и ако редакторите на Mahalo вече са създали запис за това търсене, се отваря страница с различни резултати - видео, кратка информация, факти, отговори на често задавани въпроси по темата (всичката най-важна информация за търсената заявка).

Всички резултати от Mahalo са чудесно подредени на една страница. Това прави използването на Mahalo доста пристрастяващо, защото редакторите вършат цялата черна работа по отстраняване на всички излишни, нерелевантни, спам и др. препратки. Така потребителите наистина получават точно онова, което търсят, а не купища боклуци.

Нека вземем пример: потребител търси някаква информация. При търсене в някоя търсеща машина се отваря стандартна страница с резултати от търсенето, които потребителят може да последва и да прецени доколко отговарят на търсенето му. При търсене в Mahalo, потребителят получава само една страница с резултати, като всяка от посочените препратки е проверена от редактор и й е поставено кратко резюме. Бързо, точно, без бъркотия.

Това все още не става за всяка заявка, отправена в Mahalo, защото проектът още е в начален стадий на развитие, а индексите на търсещите машини са значително по-големи, отколкото този на Mahalo. Ако при търсене Mahalo няма страница за заявката, изготвена от редактор, се показва съобщение, че страницата все още не съществува, след което са изброени препратки към сходни страници в Mahalo, в Google, Yahoo, Live Search, Ask.com, Wikipedia, Del.icio.us, YouTube и Flickr. А предвид, че директорията се обогатява непрекъснато, нищо чудно при следващото посещение вече да съществува и тази страница. На всичкото отгоре потребителите могат да поръчват на редакторите създаването на страници с препратки за търсените от тях неща - едно от нещата, които различават Mahalo от другите директории.

Резултатите от търсенето в Mahalo

След търсене се отваря страница, която съдържа релевантни резултати за търсената тема; ЕДНА страница с много препратки и резюмета към тях, вместо стотици препратки, които може и да не са съвсем свързани и да не отговарят съвсем точно на търсенето.

Например моето търсене за Египет (Egypt) отвори страница с обща информация от Уикипедия, страници с новини, информация за туризъм и почивка, снимки, видео… В полето в дясно има бележка от редактора, няколко интересни факти, възможност за предлагане на препратки, които да бъдат добавени към страницата, споделяне на страницата чрез някой от социалните сайтове, изпращане на препратката на приятел по е-поща и т.н.

Трябва ли да използвам Mahalo и защо да го използвам?

Може би не трябва . Обаче събраната на едно място подробна и релевантна информация, изчистена от спам, прави Mahalo доста полезен инструмент за търсене в мрежата. Е, засега само на английски, но няма да е далече времето, когато ще може да се дири и на други езици.