Казусът е интересен, в него няма правилно решение, всеки трябва сам да предпочете как да постъпи, в зависимост от личните си предпочитания, както и тези на читателите на блога (доколкото навиците им се познават). Пък и е по-добре да се задоволяват потребностите на общността, на редовните читатели, отколкото на няколкото случайни, които евентуално биха попаднали на стар материал, ако няма дата.

Аз предпочитам да има дати, забелязал съм се, че ако няма дата, съм нащрек дали това, което чета е достатъчно релевантно към настоящия момент, дали нещо не се е променило и дали не чета нещо старо и неактуално. А като има дата, дори и да има обновявания след написването, те се откриват значително по-лесно.

Затова тук, в блога, има дати на всяка публикация и не смятам на този етап да ги премахвам.

Вие как мислите? Ако имате блог, ще махнете ли датите за (евентуално) няколко читатели повече?

Направи ми впечатление, обаче, че засичат и какво точно е събитието. Ето за какво иде реч – днес мой приятел има рожден ден (Честит рожден ден, Дяло!), а във feed-a с новините ми се показаследното:

Не само са групирали двете съобщения от стената на рожденика, ами и са засекли, че са по повод рождения му ден. Ей такива дребни нещица гъделичкат потребителите и ги карат да се усмихват.

Новината се разпространи бързо. На 4 август в официалния блог на Google се появи публикация от Урс Холцле, че от фирмата спират разработките на платформата си за комуникация и сътрудничество Google Wave като самостоятелен проект. Това, което трябваше да е Второ пришествие за електронната поща, груповия чат и мигновените съобщения, се оказа твърде сложно за приемане от публиката.

Затова, година по-късно, разработките ѝ трябва да спрат. За да могат усилията да бъдат насочени в друга посока. Защото за Google е важно да работят по проекти, които са значими за възможно по-голям кръг потребители.

Google Wave беше представена като платформа миналата пролет на Google I/O в Сан Франциско. Първоначално беше приета с много ентусиазъм от малцината избрани да изпробват първи как работят нещата. Малко след като получих поканата си, обявих публично, че ще каня наред всеки, който прояви желание да го изпробва, тъй като в началото достъпът беше с покани. А Wave беше социален проект, в който ако не учатсват повече хора, няма как да опознаеш целия му потенциал и възможности, няма как да се насладиш на бляскъка и гениалността зад идеите.

На по-късен етап споделих за добавените предефинирани шаблони за нови вълни.

Аз харесвах Wave и го ползвах. Не ежедневно, но много често се случваше да се възползвам от неговите възможности за комуникация и организиране на информации. Така лека-полека се превърна в едно от основните места за спокойна работа. Мястото за размисъл, за споделяне, за екипно създаване на неща, за планиране и обсъждане на проекти, за общуване (макар и по-малко). Харесваше ми начина, по който можеше да се забързва и забавя, в зависимост от скоростта на участие на потребителите – от скоростта на електронна поща до мигновен чат и обратно. Харесваха ми и всички онези неща, които екипът направи реалност, а дотогава бяха считани за недостижими за реализиране в браузър.

Това беше големият проблем на Google Wave – предлагаше твърде много нови, считани за невъзможни дотогава неща. Въпреки всички предоставени възможности, които позволяваха на потребителите да вграждат видео, графика и снимки, ауди и друго съдържание във вълните, както и уникалното тогава виждане на отговора на отсрещния в реално време, потребителите не успяха да разберат точното предназначение на Google Wave. Беше объркващо. Чат? За работа по документи? За споделяне на файлове?

Дори Холцле признава, че „в Google бяхме много ентусиазирани, въпреки че не бяхме сигурни как потребителите ще реагират на този радикално различен тип комуникация“. Очевидно за повечето потребители Google Wave е бил безразличен или антипатичен проект, въпреки че имаше и много привърженици.

Google Wave беше описван по различен начин от различни хора. Според някои, създаването му целеше да замести електронната поща (и донякъде успя). Други го наричаха Google Talk на стероиди (но като средство за чат се оказа неефективно, особено в голяма дискусия). Някои го нарекога Google Документи за групи (и това е най-близо до това, което можеше Google Wave. В последствие екипът на Google Docs дори добави някои нови функционалности, които дублираха възможности на Wave¹).

Другият проблем на Wave беше, както написах по-горе, че беше твърде амбициозен проект. Потребителите са научени и са свикнали да им се казва кое за какво служи точно и ясно, а не да гадаят за какво и как да използват някой продукт за работата си. А затвореният с покани проект затрудняваше както възприемането, така и възможността за опознаване на продукта.

Според официалното съобщение, много от концепциите и технологиите ще продължат да се използват в други продукти на Google. Вече сме свидетели на това – писането в реално време вече е част от Google Docs, а възможността за завлачване на файлове директно в съобщенията беше добавена в Gmail.

Затварянето на Google Wave е неочаквано и леко объркващо. В серията продукти на Google има други, които на пръв поглед са значително по-неефективни, в т.ч. Knol (поумрелият убиец на Уикипедия), Orkut и т.н. Wave имаше потенциал и всъщност съм убеден, че или проектът е бил стартиран като експеримент, за да бъде убит в последствие, или се спира като самостоятелен проект, за да може идеята зад него да бъде вплетена в нещо по-голямо² и да не се дублира. От Google винаги са били потайни при разработките си и не са обяснявали докрай действията си. И ако откъснем поглед от детайлите и опитаме да видим цялата картина, която Google редят, вторият вариант е много възможен.

Но ако това не се случи, Google Wave със сигурност ще ми липсва. И ще е жалко, че умря толкова бързо, преди да успее да се развие дотолкова, че да може да съществува като пълноценен и равноправен продукт.

В петък (на 23.07) и в неделя (25.07) попитах последователите си в Twitter коя е първата социална мрежа, която са ползвали. Можете да видите отговорите им до момента на тази страница (хаштаг #1stSN). Двете питания ги има и в Google Buzz (1 и 2), но без отговори към момента. Същия въпрос зададох и в профила ми във Facebook, на тази страница.

Попитах този въпрос и офлайн, зададох го на някои мои приятели и познати.

Питам и вас, Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?

Можете да ми отговорите като коментар тук, в Twitter, във Facebook, в Google Buzz, с е-писмо, с обаждане или SMS по телефона, на Skype… кой както реши.

(Задавам този въпрос, защото ми е любопитно кой по какъв начин дефинира термина „Социална мрежа“ и какво влага в него. Ще се радвам ако споделите питането ми с приятели и познати, за да могат и те да се включат и отговорят. За което предварително благодаря! )

Във Facebook мернах случайно, че Огнян Младенов се интересува за алгоритъма, по който са сортирани от Jabse топ 1 милион български сайтове. В коментарите беше повдигнат въпроса дали индексът не е манипулиран, предвид заелите челните позиции в класацията.

Беше ми любопитно дали наистина е така, затова писах на Пламен, за да сподели каква е тайната. Предварително порових из форума на търсачката, за да видя дали и там няма някаква информация по темата. Оказа се, че има. Във форума има раздел „Подреждане на резултатите“.

Пламен отрече слуха, че класацията е манипулирана, тъй като това няма реален смисъл нито за него, нито за нея (класацията), нито би имало полза за търсачката. Затова тя е „такава, каквато се получи и могат да се получат пикове и спадове за някои домейни, като това е свързано с честотата на обновяване на PR.“

Самото подреждане е по PR (Page Rating) за основните адреси на домейна в низходящ ред, а факторите, които влияят на ПР са: брой, разнообразие и тежест на входящите линкове, възраст на домейна, възраст на адреса в Jabse, достъпност на адреса от паяка, сподели още Пламен.

Добре, чувствам се предупреден съм.

Длъжен съм, на свой ред, да предупредя Facebook, че ако не се вземат в ръце и продължат да предоставят възможност на ордите да превеждат платформата както им падне, това ще доведе до траен отлив от потребители – доста по-сериозен от този, който имаха на 31 май. И преди съм ги предупреждавал (тук и тук), но не са се вслушвали в предупрежденията ми.

Забележка: тази публикация разглежда какво не са социалните мрежи от гледна точка на бизнеса, както и защо социалните мрежи няма да помогнат, ако липсва предварителното им разбиране.

Социалните мрежи са навсякъде около нас, а за потребителите отдавна са неразделна част от ежедневието. Вероятно заради това все повече фирми и организации се обръщат към тях (към социалните мрежи), все едно те са магическата пръчка, с която ще си гарантират успех на бизнеса и начинанията.

Разговорите с фирми, които са решили, че трябва на всяка цена да присъстват в социалните мрежи, обикновено съдържат някое (или всички) от следните изречения:

• „Трябва ни помощ за Twitter и Facebook.“
• „Така ще изглеждаме готини и модерни.“
• „Нямаме време да се занимаваме с тях.“

Има и още нещо – не е само това, което те искат фирмите, но и това, което не искат. Фирмите ги е страх от потенциалните негативни коментари по повод продуктите или услугите, които предлагат. Страх от негативното ли е това или страх и нежелание за открит диалог и стремеж за подобряване на услугите след евентуалните негативни коментари? По-скоро второто.

Всички знаем какво са социалните мрежи, но подобни въпроси навеждат на мисълта какво не са социалните мрежи. Вероятно ако социалните мрежи се представят първоначално с това, което не са, а след това с възможностите, които предлагат, тогава фирмите ще се замислят какво искат и какво могат да очакват от тях, вместо да се хвърлят през глава към това ново и лъскаво нещо, за което всички говорят и е толкова модерно напоследък.

Ето какво НЕ СА социалните мрежи за бизнеса:

Не предлагат бързи резултати

За да може ефектът от социалните мрежи да е положителен за бизнеса, трябва дългсрочен ангажимент към тях и влагане на доста време. Отнема време пътво да се следи къде и какво се говори за бизнеса или бранда. Отнема време да се изгради доверие у клиентите чрез активно участие в разговорите и чрез демонстриране на желание за вслушване в тяхното мнение и очаквания.

Не правят лошия бизнес план по-добър

Основите на бизнеса са си основи на бизнеса. Без силен бизнес план, добавянето на социалните медии в кюпа няма да разразреши проблемите, възникнали от липсващата здрава основа на бизнеса.

Не правят лошите продукти по-добри

Лесно се открива какво мислят и говорят хората за даден продукт, стока или услуга. Ако продуктът не е достатъчно добър, социалните мрежи няма как да го направят по-добър. Няма значение колко публикации в блогове, в Twitter или Facebook се публикуват, ако продуктът не е добър, социалните мрежи няма да доведат до очаквания резултат.

Не служат само за привличане на нови клиенти

Според едно проучване, за привличане на нови клиенти бизнесите харчат шест пъти повече средства, отколкото за запазване на съществуващите. Ако бизнесът не предлага добро обслужване на съществуващите клиенти, социалните мрежи няма как да променят това. Необходимо е да има предварително изготвен план за връзка с клиентите, за вслушване в техните искания и очаквания, за отговаряне на техните въпроси и оказване на помощ за по-добро използване на услугите.

Също така не трябва да се забравя, че хората (по)вече купуват продукти, които са им били препоръчани, вместо продукти, които са им били рекламирани.

Пропуснах ли нещо?

Сутринта ми трябваше някакъв контакт с abv.bg; трябваше да се свържа с тях за един проект, по който работим. На сайта им има препратка „пишете ни“ и се възползвах от нея. Чинно си попълних формуляра, написах си въпроса, който имах, и го изпратих.

Минута по-късно ме чакаше писмо. Оказа се автоматично генерирано – беше от демона, който ме уведомяваше, че писмото ми не е доставено.

Причината (оригиналният кривопис и шльокавица са запазени):

Quota exceeded. Potrebitelia e izcherpal kvotata si i ne moje da poluchi tova pismo.

ъ!

Какво стана всъщност?

На 21 април Facebook обяви стартирането на Open Graph – платформата, която добавя цял един нов социален слой при разглеждането на сайтове дори и без потребителите да са влезли във Facebook. Платформа, която допълнително разпростира пипалата на социалната мрежа из сайтовете. Отделно че чрез социалните приставки много сайтове стават (още) по-социални, благодарение на нея и благодарение на информации от Facebook, предлагат повече възможности и нови услуги и преживявания на потребителите си. Което няма как да се постигне, ако Facebook не предоставя данни за потребителите си на тези сайтове. В замяна, в социалната мрежа постъпва и се събира ново съдържание, което пък от Facebook ще използват, за да привличат рекламодатели.

Повечето потребители дори не забелязаха промяната; тя нямаше как да бъде забелязана, защото се случваше зад познатия на всички дизайн на страниците. Единствената визуална промяна е наличието на бутони „Харесва ми“ (Like) и други приставки на много външни сайтове (като например този блог), чрез които се изразява отношение към съдържанието. По-интересното обаче е невидимо за очите, това е алгоритъмът, който ще промени начинът, по който получаваме информация от сайтовете.

Според някои потребители този път Facebook прекрачиха границата на търпимост. На тези потребители не им харесва, че онова, което споделят, Facebook ще го прави достъпно за всички; не желаят Facebook да бъде тяхната „онлайн самоличност“, независимо опитите на компанията да го наложи. За мнозина Facebook е мястото за споделяне на снимки, видео и мисли със семейството, близки и далечни приятели и познати. Място за комуникация с позабравени дружки. Място за игри и убиване на време в попълване на тестове. Мястото, което служи за показване на съпричастност към безсмислени иначе теми. И те искат Facebook да остане точно такъв, какъвто са свикнали да е.

Нормално е, след като манията завладя всички и вече всеки има профил във Facebook, Facebook да иска да превърне потребителския профил в „онлайн самоличност“. Защото Facebook трябва да се развива, за да може да привлича повече и повече потребители, да генерира повече приходи. А за да има повече приходи, Facebook трябва да отваря все по-голяма част от съдържанието, което генерира или събира, и да го прави общодостъпно. Така ще може да привлече повече рекламодатели и да бъде реален конкурент на Google (и да има власт и влияние върху мрежата). Освен това трябва да има смелостта да създава и налага нови възможности и услуги, които конкурентите им не са успели (все още) да реализират (като OpenGraph, например), както и т.нар. Общностни страници (Community pages), които автоматично събират части от съдържанието на потребителите и оттам го правят публично за света.

Оказва се обаче, че потребителите не са готови за подобни бързи скокове в развитието. Всъщност бяхме свидетели на това неразбиране и неготовност още преди време, когато Facebook започнаха да променят дизайна си така, че да бъде по-приятен, по-ползваем и по-пригоден към новите неща – мигом се нароиха куп групи, които искаха стария нефункционален дизайн. Не защото беше много хубав, а защото тези потребители точно се бяха регистрирали и тъкмо бяха понаучили туй-онуй как работи и къде се намира. Без оглед на това, че той беше неподходящ и нефункционален за всички неща, които Facebook разработват и планират да въведат като допълнение на услугите. Но не за това иде реч тук.

Сега, след поредната промяна, която цели придобиване на още повече контрол върху мрежата (чрез въвеждането на OpenGraph API), и след въвеждането на промените в политиката за личните им данни, се наблюдава засилено потребителско недоволство. За пореден път оставам изумен, защото потребителите сами не се грижат за личните си информации, а очакват Facebook да го прави вместо тях. Не става така. Който се притеснява за информациите си, преди да започне да ползва някое приложение, да отдели малко време, за да прочете и разбере каква информация иска и използва то. Съхраняването и опазването на личната информация си е грижа на потребителя, не на Facebook или коя да е друга услуга. Който иска нещо да остане тайно, скрито-покрито, не го споделя.

Да, сега Facebook споделят още повече от информацията ви със света. Вече публикувах как и какво са разкривали през различни етапи от развитието си. Но пък в настройките за поверителност на всеки потребител има куп възможности, с които това да се променя и може да бъде оказано кое с кого и как да бъде споделяно и степента на откритост на информацията.

И когато нещо се споделя с „Всички“, това вече не означава „всички във Facebook“, а всички в Интернет. Иначе според документацията на Open Graph, събираната и споделяна информация и политиката за поверителност не се различава много от предхождащите ги политики. Сиреч не променя кой знае какво, само начинът, по който събираните данни ще се показват на различните потребители и как ще бъдат използвани по нови начини в различните нови услуги (в това число и външни на Facebook).

Да вземем прост пример – ако харесате тази статия и натиснете бутона „Харесва ми“ (Like) в края й, това ще се отрази в профила ви във Facebook, а приятелите ви ще видят какво сте харесали. Аз не виждам нищо притеснително в това да изразиш мнението си като харесаш или не някоя статия. Има ли защо да се страхувате? А като не искате приятелите ви да видят какво харесвате – не натискате бутона и подминавате статията.

Проблемът всъщност възникна от това, че настройките за защита на данните са се сторили твърде сложни и объркващи. Както към това трябва да се прибави и нежеланието за поемане на отговорност за поведението онлайн и прехвърлянето на отговорността у Facebook. Така се стигна до сегашното положение. Сещам се и за още нещо – потребителското незнание и неразбиране – самите потребители често не знаят и не могат да решат коя информация с кого искат да споделят и затова се доверяват на настройките по подразбиране. И това си е техен проблем, не на Facebook. Проблемът на Facebook e, че допуснаха грешка при обявяването, като не обясниха точно и ясно какво се случва и как ще се променят нещата, как предават контрола върху защитата на данните на потребителите си.

Elliot Schrage, вицепрезидент на Facebook за публичните политики, отговори на читателските въпроси в New York Times. Този ход не успя да успокои страстите, вероятно защото малцина го видяха, а и голяма част от въпросите не получиха отговорите, които бяха очаквани. Започна дори кампания, призоваваща потребителите да изтрият потребителските си профили (на 31 май 2010). В резултат на това Facebook обещаха да опростят настройките за поверителност. Не очаквам сериозен отлив от потребители; дори и да има такива, които изтрият профила си демонстративно, скоро отново ще си направят регистрация.

Ето един инструмент, който показва какво знае и разкрива Facebook за вас в момента. Reclaimprivacy.org пък са създали бутонче, чрез което се показва кои елементи от Facebook-активността си споделяте. И ако не се чувствате комфортно с публичността на някоя информация – има си настройки. Друг вариант да проверите какво споделя Facebook за вас е през настройките за сигурността – там има бутонче „Преглед на моя профил“ („Preview my profile“).

И за финал – не забравяйте – всеки един от нас сам е избрал да споделя части от живота си с частна компания и да й разкрива съкровените си тайни. Нима не го правим и с Google? Тогава защо е цялото недоволство?

По-долу са включени няколко графики, които показват какво и с кого е било споделяно. Важно е да се отбележи, че графиките показват споделеното при настройки за поверителност по подразбиране, а потребителите имат възможности да ограничават или позволяват споделянето на тези информации. Възможно е да има неточности, тъй като степените на отвореност са според условията за поверителност на данните на Facebook; ако забележите неточности, споделяйте, за да бъдат коригирани.

Първата графика е от далечната 2005-а, a последната – при последното актуализиране на политиката им за поверителност през април, когато заявиха, че ще колонизират мрежата.

(всяка една от графиките има малко по-голяма версия; за да я видите, щракнете върху съответната графика)

С благодарност на Matt McKeon за графиките.