Дневникът на един Gregg

“Сътресение”-то на Мариус - на DVD

Днес (всъщност вече вчера, на 04.03.2008) в Етнографския музей в Пловдив беше официалната премиера на DVD-то на моноспектакълa на Мариус Куркински “Сътресение” по три от разказите на Николай Хайтов.

На гостите беше прожектиран третият разказ (”Засукан свят“). Да, няма я магията на театъра, няма как да се пресъздаде усещането за театрален салон, за създаваното от сценографията усещане за пусто читалище, в което героят разказва своята история, за отиващия си живот, но пък с помощта на ефектите на киното се подсилват и някои моменти, които в театъра няма как да бъдат постигнати, което допълнително дообогатява зрелището. И го прави различно, оп свой начин уникално. Пък и едва ли има почитател на театралното изкуство и на Мариус, който да не е успял да изгледа сценичния вариант.

Друг е въпросът, че това е същият продукт, реализиран със средствата на друго изкуство - сценичният и филмовият варианти не бива да бъдат теглени на кантар, не трябва да бъдат съпоставяни, да се търси кой е по-добър или по-лош - и двата са продукт на перфекционизма на Мариус - всичко е репетирано до най-малкия детайл, снимани са по няколко дубъла докато се получи перфектният кадър и т.н.

Бях сред първите, които си купиха филма преди навалицата от желаещи да е достигнала до набързо импровизираното щандче. Черната и грозна кутия на DVD-то е опакована ефектно във велпапе на Дунапак, запазвайки традицията на цялата сценография и рекламна стратегия за спектакъла. Цената е колкото един театрален билет - 15 лева, а продължителността е филма е 113 минути. Разпространява се на билетните каси на Драматичен театър - Пловдив и Сатиричния театър в София, Технополис, Техномаркет, Била, книжарници Хеликон и т.н.

Продуценти са КЦМ 2000 АД и Сдружение на артистите “Адаптация”.

Ето го и официалния трейлър:

Снимка: Георги Вачев, cc-by-nd-2.5 bg

Изгубен

Попаднах на тест, който на база разни шантави въпроси и отговори определя на кой персонаж от сериала “Изгубени” най-много мясаш. И… резултатът хич не ме изненада - Джеймс “Сойър” Форд.

Изгубени, сезон IV

Задава се новият сезон (четвърти поред) на небезизвестния сериал “Изгубени“. Феновете му знаят за какво иде реч - група оцелели от самолетна катастрофа на затулен на майната си неизвестен остров, неотбелязан на картата, се борят за оцеляването си.

Та в четвъртия сезон се очаква да има много насилие - в свое интервю Майкъл Емерсън (играе Бен) споделя, че още от първите епизоди ще има много кръв. Смесена с пот, сълзи и бягане през джунглата… Освен това разкрива, че сезонът е изпълнен с герои от миналото. (Носи се слух, че Майкъл и Уолт се появяват отново, наред с герои, за които зрителите мислят, че са умрели.)

В предишните епизоди бяха разкрити бая от загадките, остава да научим отговорите на няколко въпроса. Някои от тях:

Герои

• Къде е/са Майкъл и Уолт?
• Кой/Какво е Джейкъб?
• Как Другите знаят, че Уолт е специален?

Островът

• Какво представлява Черният дим?
• Кракът с четирите пръста?
• Защо Островът изцерява болните, а спира раждаемостта?

Други

• Кои се спасяват?
• Какво се случва с онези, които успяват да напуснат Острова?
• Кой е на кораба?

Вече съм се наточил за голям екшън. А ти?

Земляни

Едва сега ми попадна, въпреки че е качен на 26 февруари. Публикувам го тук, защото не успях да си го догледам целия, а ми стана интересно. Може да заинтересува и някой друг.

Ето и описанието на филма:

ЗЕМЛЯНИ (EARTHLINGS) е пълнометражен документален филм за абсолютната зависимост на хората от животните (за домашни любимци, храна, облекло, забавление и научни изследвания), но освен това илюстрира нашето пълно неуважение към тези “донори.” Филмът е озвучен от награденият Joaquin Phoenix (ГЛАДИАТОР) и включва музиката на Moby.

С дълбок поглед в магазините за любимци, фабрики за кученца и подслони, както и фабриките за развъждане, търговията на козина и кожа, спортната и развлекателната индустрия, и накрая медицинската и научната професии, ЗЕМЛЯНИ използва скрити камери и непоказвани досега кадри за да опишат ежедневните практики на някои от най-големите индустрии в света, всички от които разчитат изцяло на животните за печалба. Мощен, информативен, и провокиращ размисли, ЗЕМЛЯНИ е най-обширния продуциран досега филм за връзката между природата, животните, и човешките икономически интереси. Има много значими филми за правата на животните, но този ги надминава. ЗЕМЛЯНИ плаче да бъде видян.

Момичето на моста (La fille sur le pont)

заб.: препубликувано от стария блог. Възможно е мнението ми по някои теми да се е променило от времето на публикуването до днес.

Макар и стар (1999), филмът “Момичето на моста” е един от филмите, които ако не сте гледали, трябва задължително да поправите пропуска. Йовко, в един свой коментар каза за филма: “Ако Angel-A е урок за черно-бяла фотография, то “Момичето на моста” е цял семестър.” Оказа се много прав.

Филмът е черно-бял. Но точно както при Angel-A, това по никакъв начин не дразни окото и не седи неестествено. Всъщност тук смисълът на черното и бялото е скрит доста по-надълбоко, отколкото в Angel-A, но ако се замисли човек, няма как да не се сети защо Патрис Льоконт избира точно този похват.

Филмът е (на) френски. Защото се разказва за любов. Нали помните кой е езикът на любовта, кой език звучи най-красиво и романтично…?

Главните герои са французи. Ролята на Адела е поверена на Ванеса Паради, която прави изключително силна и запомняща се роля. Не съм убеден, че някоя мома от Холивуд би успяла да се справи толкова добре. Ролята на Габор се изпълнява от Даниел Отьой, който също изглежда много добре в кожата на Ножохвърляча.

Особено ми допадна идеята Адела и Габор никога да не консумират любовта си, която зрителят има възможност да проследи в развитие. А тя е дотолкова осезаема, дотолкова реалистично и добре представена, че чак лепне и накрая започваш да се чудиш има ли наистина такава чиста, силна, истинска и неподправена любов.

Филмът започва като разказ на Адела пред (невидим) екип от социални работници и психолози за живота, който е водила, за неуспехите, които е претърпяла и за мъжете, с които е била, които са я използвали. Още от началната сцена може да се разбере какъв ще е филмът - леко хумористичен и донякъде пикантен.

Разочарована от живота (и от мъжете), Адела решава да се самоубие, като скочи от един от многобройните парижки мостове. И тук, както в Ангел-А (но леко наобратно), се появява някой в най-неподходящия момент. В “Момичето на моста” не слиза ангел, който да помогне, а идва най-обикновен човек, хвърлячът на ножове Габор. “На път сте да извършите някоя глупост”, й казва той и така започва историята им. История, която неусетно преминава в любов в най-истинския смисъл на думата. Такава, каквато напоследък рядко може да се усети в друг филм. Та Габор предлага на Адела да стане негова мишена в шоуто с хвърляне на ножове. Тя приема и двамата се оказват доста успешни партньори в опасното начинание. И разбират, че само заедно могат да водят успешен живот; разделят ли се - всичко рухва и двамата веднага се превръщат в неудачниците, каквито са били преди да се срещнат.

“Момичето на моста” е красива история на двете половини на една същност, които се срещат и събират на един мост в Париж.

Допадна ми и идеята, в която Адела и Габор си говорят в мислите, когато са разделени. Да, знам, че е клиширано, но явно съм гледал филма в подходящия момент, когато съм имал нужда нещо толкова чисто и неподправено да докосне и подръпне струните на огрубялата ми иначе душевност.

Гласувах с 9/10 (почти без да се замисля) за филма в imdb. Има няколко дребни нещица, които не ми позволиха да дам максималната оценка, но предвид цялостното ми свръхпозитивно впечатление от филма, дребните и неприятни детайли могат да се пропуснат. Смятам да си запазя филма, за да си го пускам понякога. А и е от филмите, които човек непременно трябва да изгледа няколко пъти, за да долови всички дребни детайли, които са вплетени в разказа.

Призрачен ездач (Ghost Rider)

Ей сега тъкмо успях най-сетне да го изгледам. Голяма мъка. От 20 дни все го пускам и спирам, защото е такава глупост, че чак не става за гледане. Никога не съм бил фен на филмите, правени по комикси. Дори не знам (по-скоро вече не помня) защо го дръпнах. Ама понеже така или иначе се оказа на диска, реших да го изгледам. А след като почнах, реших да го изгледам докрай. След което набързо го изтрих.

Всъщност филмът е поредната американска бозица, която няма с какво да изненада никого, тъй като е правена единствено с намерението да донесе пари, без да се влагат много усилия. Има я любовта, има ги и лошите и двете взаимно се изключват, както добрият вид на мушкатото изключва препикаването му. Демек има място само за едно от двете неща. Затуй Никълас Кейдж запрята ръкави, опуква де що има лоша гад и в края се радва на любовта. Ред сълзи, ред сополи.

Гласувах с 2/10 за филма в imdb.

На всичкото отгоре, за да може да се изцедят максимално много парички от зрителите, т.нар. енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър няма, защото веднага след премиерата на филма беше обявено, че ще има продължение. Така че мъчението продължава. Да, ама без мен този път.

The Prestige

Гледах “The Prestige” преди доста време, като си мислех, че трябва веднага да напиша няколко реда за него, тъй като беше от малкото филми, които излизат напоследък, които успяват да ми харесат. Да, ама така и не написах нищо тогава, а сега почти не помня детайлите, които ме впечатлиха. Почти същото се случи и с друг подобен филм - “Илюзионистът”.

Няма да разказвам историята, за да не развалям удоволствието от гледането, но е интересна и увличаща. Има любов, има магия (все пак става въпрос за илюзионисти). Тук не се търси истинност - всички герои (без Тесла) са напълно измислени и несъществуващи. За сметка на това пък са толкова живи и истински, че чак не ти се вярва, че такива хора не са съществували. Но за това има голям принос и актьорският състав. Така поне си мислех до днес. Обаче сега разбрах, че всъщност филмът е адаптация на едноименния роман на британския писател Кристофър Прийст. Режисьор на филма е Кристофър Ноулан, който е и съсценарист (заедно с брат си, Джонатан Ноулан)

Иначе кастът е наистина зверски - като се започне от Крисчън Бейл, Майкъл Кейн, Хю Джакман, Пайпър Перабо и Скарлет Йохансон, та се стигне до Дейвид Бауи. И всички са един от друг по-добри. Съвсем спокойно заблуждават, че са действителни, живи персонажи.

Харесаха ми кафевите тонове - целият филм е заснет в кафеникави нюанси - не знам дали това е някакъв филтър, но изглежда много добре. Освен това кафявото присъства навсякъде във филма - в сценографията, в костюмите… Не мога да кажа, че цветът ми е любим, даже никак не е, но специално тук ми допадна, придава архаичност, а това е важно за цялостното усещане.

Гласувах с 9/10 за филма в imdb. Можех да му дам и заветната десетка, дори доста се почудих дали да не го направя, но в крайна сметка сметнах, че няколкото грешки си струват загубената единица.