Дневникът на един Gregg

Залезът на Bard.bg

ИК “Бард” са решили, че за петия си рождения си ден ще натресат неприятен подарък на клиентите си - увеличили са цената на доставката с един лев (от 3 на 4 лева), както и сумата, която трябва да се натрупа от поръчка, за да е безплатна доставката (от 30 на 35 лева). На всичкото отгоре важните точки, които се събират от поръчки онлайн от 200 са вдигнати на 300. Явно започват да залязват… и това ще е един от последните им рождени дни.

Предвиждам съвсем скоро разцвета на виртуалните библиотеки.

Не ме карай да мисля

Днес си купих българския превод на нашумялата на Запад и в Щатите книга “Don’t make me think” на Стийв Круг. На скромните по обем 216 странички с цветни картинки авторът се е опитал да събере най-важните неща, които трябва да се знаят при създаването на по-удобни и по-използваеми сайтове.

Всъщност това е второ издание на същата книга, което е допълнено с три нови глави. Малко е закъсняло с превода (оригиналът излиза през 2005-а), та е възможно някои неща да са еволюирали и неизползваеми, но за това евентуално ще пиша след като я изчета.

Започвам да си я чета и възнамерявам да изпробвам нещата, които увлекателно са описани вътре (вече отметнах една глава), на този блог - дано пък най-накрая вземе, че нещо се подобри и блогът ми стане мааааалко по-приятно и приветливо място.

Цитат

Благотворителността приучава бедняка към помощ, която е пагубна за неговата енергия. Очаквайки милостиня от вас, той повече не работи; а когато няма милостиня, става крадец или убиец. От всички страни стигат до мен гласве, които искат да сложат край на бедността, но в наши дни се прави всичко, тя да се разпространява. Искате да няма в стаята мухи? Не разсипвайте захар, защото ги привлича. Искате да изчезнат бедняците във Франция? Не раздавайте никаква милостиня, и преди всичко унищожете приютите за бедни. Човек, който се е родил в нищета и вижда, че е лишен от тези опасни ресурси, ще употреби цялата си смелост, всички качества, получени от природата, за да се измъкне от положението. И повече няма да ви досажда. Разрушавайте, безпощадно сривайте стените на тези презрени домове, в които безсрамно криете плодовете на бедняшкия разврат; тези ужасяващи клоаки, които ежедневно изригват в обществото отвратителен рой нови създания, надяващи се само на вашата кесия. Питам, защо така грижливо се съхраняват подобни субекти?

“Философия в будоара”
Маркиз дьо Сад

Издирва се: Шекспир, сонети 46 и 47

Опитвам се да открия отнякъде Сонет 46 и 47 на Уилиам Шекспир, в превод на Валери Петров, но търсенето ми е безуспешно. Ако някой може да помогне, ще съм му безкрайно благодарен.

Ето ги двата сонета на английски:

SONNET XLVI

Mine eye and heart are at a mortal war
How to divide the conquest of thy sight;
Mine eye my heart thy picture’s sight would bar,
My heart mine eye the freedom of that right.
My heart doth plead that thou in him dost lie–
A closet never pierced with crystal eyes–
But the defendant doth that plea deny
And says in him thy fair appearance lies.
To ‘cide this title is impanneled
A quest of thoughts, all tenants to the heart,
And by their verdict is determined
The clear eye’s moiety and the dear heart’s part:
As thus; mine eye’s due is thy outward part,
And my heart’s right thy inward love of heart.

SONNET XLVII

Betwixt mine eye and heart a league is took,
And each doth good turns now unto the other:
When that mine eye is famish’d for a look,
Or heart in love with sighs himself doth smother,
With my love’s picture then my eye doth feast
And to the painted banquet bids my heart;
Another time mine eye is my heart’s guest
And in his thoughts of love doth share a part:
So, either by thy picture or my love,
Thyself away art resent still with me;
For thou not farther than my thoughts canst move,
And I am still with them and they with thee;
Or, if they sleep, thy picture in my sight
Awakes my heart to heart’s and eye’s delight.

ето ги и на български, в превод от Владимир Свинтила:

46
Воюват в мене поглед и сърце.
За тебе те започнаха войната.
Очите искат твоето лице,
сърцето иска свойта част в делбата.
Кълне се то, че твоите черти
живеят в него тайно и незримо.
Но моите очи твърдят, че ти
си тяхно отражение любимо.
Тогава спорът се отнася в съд
и мислите, изслушвайки страните,
решават мъдро тъй: да помирят
завинаги сърцето и очите.
Очите взимат твоето лице,
сърцето, твойто любещо сърце.

47
Сърце и поглед в мен са в мир сега
и даже се взаимно утешават,
когато той е пълен със тъга,
а то от много скръб се задушава.
Очите ми със сляпото сърце
споделят своите приказни видения.
Сърцето ми за твоето лице
заплаща с част от своите копнения.
Тъй в мойте мисли или наяве
и липсвайки, си вечно с мене ти.
Но ще убегнеш моите мечти,
със тях съм вечно аз, и с тебе — те.
И ако спя, пак твоето лице
събужда в мене спящото сърце.

Цитат

Докато препрочитах (за пореден път) “Бог-император на Дюн” на Франк Хърбърт, един пасаж ми направи впечатление, та си го записах и му сложих отметка в книгата.

— Слабият ръководител съсредоточава вниманието си върху отчети и доклади, а не върху взимане на решения. Той иска всичко да бъде записано и потвърдено, за да може след това да го използва като обвинение на допуснатите от него грешки.
— А добрите администратори?
— Те разчитат на устните заповеди. Никога не лъжат за свършеното от тях, ако собствените им разпореждания са причинили проблеми, и се заобикалят с хора, способни да действат умно на базата именно на устни нареждания. Нерядко най-ценната информация са данните за нещо, завършило неуспешно. Обратно, лошите администратори крият своите грешки, докато стане прекалено късно за внасяне на корекции.

Цитат

“Ils bâtissent avec des pierres et ils ne voient pas que chacun de leurs gestes pour poser la pierre dans le mortier est accompagné d’une ombre de geste qui pose une ombre de pierre dans une ombre de mortier. Et c’est la bâtisse d’ombre qui compte.”

Jean Giono, “Que ma joie demeure !”

Задоволство

В сряда се ровичках нещо из българоезичната Уикипедия, по-конкретно в портал Фентъзи, и попаднах на една поредица, която не бях чел и която не присъства в колекцията ми. Иде реч за “Повелителите на руните” от Дейвид Фарланд, поредица, която в България е издадена от ИК Бард.

Прегледах набързо какво пише за книгите в Уикипедия, изчетох резюметата на сайта на издателя и реших, че ще е интересно четиво и трябва да си го поръчам. Дотук добре, ама първата книга от поредицата е издадена през 2002 година и на сайта на Бард пише, че книгата е изчерпана в момента - . Ха така! Ами сега? Проверих в няколко други книжарници - няма я! А да си купиш 3 книги от поредица, ама да ти липсва първата е много тъпо. Затова реших да звънна на телефона за контакти в Бард и да видя дали не могат да помогнат по някакъв начин.

Секунди по-късно разговарях с някакъв господин (в тази фирма така и не се научиха да се представят като говорят по телефона и да започват разговор с дума, различна от “Ало!”), който се оказа доста разбран. Казах му аз какъв ми е проблеът, казах му името на книгата и автора, казах му, че възнамерявам да си поръчам цялата поредица и той се почуди малко, след което ми каза, че всъщност от първия том има останали бройки, но книгата е спряна, защото е издадена отдавна и търговският вид се е поизгубил. Чудесно, казвам му аз, ама предвид, че коричната цена е 9,99 лв (и като махнем отстъпка от поне 25% при поръчка от интернет), едва ли някой очаква луксозна твърда подвързия, бели страници и т.н. И той предложи да ми активира за няколко минути възможността да направя поръчка на цялата поредица . Приех, естествено, вече се бях навил.

Каква беше изненадата ми вчера, когато куриерът звънна да ми донесе пратката - в плика бяха и четирите книги, като том 1 по нищо не се отличава по качество от останалите три книги. Трябваше обстойно да ги разгледам, за да установя, че всъщност хартията наистина малко е пожълтяла от стоене в някой склад. Което в никакъв случай не е болка за умиране, дори ако видите книгата сама, без останалите, няма да забележите цвета.

Сега започва голямото четене.

Ta, ако видите, че някоя книга е с изчерпан вече тираж, а непременно държите да я притежавате, звъннете им, може просто да са я спряли по някаква тяхна си причина.