Дневникът на един Gregg

За съжаление трагедията „Юлий Цезар“ не е сред най-познатите и поставяни творби на Шекспир. Особено в България, където публиката като чуе „трагедия“ и започва да се дърпа. Въпреки това проф. Пламен Марков не се е поколебал да я постави като дипломен спектакъл на студентите от класа на доц. Веселин Ранков. И за първи път в [...]

„Гнездо на ангели“ предизвика интереса ми още преди време, когато само дочух за него. Малко преди премиерата Троян повдигна леко завесата и сподели какво да очакваме. Премиерата беше на 4 март, но аз успях да се потопя в света на Клара (Мария Станчева) и Денис (Троян Гогов) в сряда, на 14-ти. Преди да споделя впечатленията [...]

Чел съм пиесата „Януари“ на Йордан Радичков няколко пъти, но досега не ми се беше отдавало да я гледам на сцена. Още преди време, когато я четях за първи път, ми беше интересно да видя как някой режисьор тълкува основния конфликт – сблъсъка между минало и съвременност, застаряващото село и навлизащите в него новости, опозицията [...]

„Но този стремеж е просто път. Имаш и пак търсиш, вървиш. Достигаш. Стигаш до някого и в миг те обхваща ужасът, че не това e, което си очаквал. Идва съмнението, че и ти самият не си това, което са очаквали от теб. Ти самият не си в очертанията на святото, единственото в очите на другия. [...]

Дали съм харесал „Островът на съкровищата“? Разбира се, всеки, който е мечтал за морските приключения на Джим Хокинс, би го харесал. А онези, които ще решат, че този „детски театър“ не е за тях, ще изпуснат пътешествието на живота си. Назад към детството.

Историята се завърта около компромисите, които правим, за да се харесаме на другите и за това как загубваме идентичността си в опити околните да ни приемат.

Постановката „Вечеря за тъпаци” е едно чудесно забавление и едно добро средство да се отърсим от ежедневните грижи и да се заредим с положителна енергия.

Като за първа среща с камерна сцена мина изключително добре. Като емоция и действие от само двама актьори съм изключително впечатлен. Като за театър се получи като на кино.

Цялата публикация в едно изречение: веселяшко и препоръчително при носталгия по миналите времена.

Пиесата е силно емоционално наситена, макар да има и забавен елемент, тя по скоро предизвиква сълзи. Кара те да осъзнаеш някои основни моменти, да преосмислиш някои от най-важните ценности в живота и определено заслужава да се преживее, т.к това не е пиеса, която може просто да гледате, но да не я почуствате.