Дневникът на един Gregg

„Аз също съм Катрин Деньов“ е най-новото заглавие от репертоара на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ в Пазарджик, съвместен проект заедно с Театрална работилница „Сфумато“ и театрална компания „Контрапункт“.

Драматургичната основа е на Пиер Нот, а преводът и адаптирането на български, както и поставянето му на родна сцена, е от режисьора Владимир Петков. Текстът на Нот е социална сатира, малко, странно и налудничаво кабаре, в което се разказва за разрушителната неспособност на човека да възприеме себе си такъв, какъвто е. Става въпрос за езика и начините на всекидневното общуване, за неговите болести, за неразбирателството, за силата на мечтите, за недостатъчността да бъдеш себе си, за отказването от себе си в името на някаква абсолютна икона. Живот назаем в някакъв друг образ. Икона, която е над известността, представляваща визията за себе си през призмата на другия, видяна през неговите многобройни превъплащения.

Всичко звучи прекрасно и интригуващо, кара те да се запътиш към билетната каса или да отвориш онлайн скиците, за да си купиш билетче… докато не изгледаш видеото, което трябва допълнително да те мотивира…

Много е възможно видеото да е снимано по време на някоя от ранните репетиции, докато още не са уточнени всички детайли, но това е малко вероятно. Изключително неприятно е да гледаш актьорско безсилие на сцената, прикрито зад истерични крясъци и викове.

А ако има нещо, което да мразя повече от безпричинното викане, породено от актьорско и/или режисьорско безсилие, това е като видя някой да се чекне върху труда на сценографа. Замислете се само за миг дали е нормално, доколко е въздействащо, колко често правите това в къщи. Убеден съм, че и Катрин Деньов не го прави! Някак е необяснимо как режисьора-преводач като има такъв силен и въздействащ текст не го използва пълноценно за да грабне публиката, а разчита на подобни решения, с които да забавлява. Да, никой не очаква скучен речетатив, но пък и това ми идва малко в повече.

Честно да си призная, колкото и да съм убеден, че текстът на Пиер Нот ще ми допадне, толкова съм и убеден, че няма да стъпя в салона, за да го гледам в тази му интерпретация. Независимо колко положителни мнения за постановката прочета.