Дневникът на един Gregg

Вече стават 6 дни откакто се отказах от навика си да посягам към цигарите. След около 15 години активно пушене (поне по кутия на ден), реших окончателно да ударя точка. И преди съм ги спирал, било то за по няколко дни или седмица, но по някое време отново продължавах да се взирам в пламъчето на тлеещата цигара.

Сега вече е друго, реших че е ненужно да съзерцавам нещо толкова краткотрайно и мога да се отдам на по-смислени неща от това.

Затова на 4 април запалих последната си цигара, изгасих я наполовина и толкоз. И сега мога да съзерцавам всичко останало.

И не, не ми пречи, че не пуша, не се чудя къде да си дяна ръцете, не ми липсва тлеещата на една ръка от мен цигара. Всъщност дори и през първите дни, както и сега, не ми пречи ако някой пуши около мен, дори и да издиша пушека си към мен, не ме дразни, нито ме предизвиква да запаля и аз.

Каква е разликата отпреди? Кафето ми има значително по-приятен и плътен вкус.

снимка: lucaszoltowski