Да ти покажат Альоша
Обикновено когато шефовете дойдат в Пловдив, за да видят какво (не) се случва, на т.нар. „работни срещи“, се забутваме в някаква кръчма, ядем, пием, говорим си за работа, говорим си за работа, говорим си за работа, ядем, пием, говорим си за работа… В което (като цяло) няма абсолютно нищо лошо – работата трябва да се свърши, трябва да върви, да е песен, петилетката за три години…
Вчера трябваше да има такава среща. Не че нямаше, само дето беше лееееееко по-различна. Кoето в никакъв случай не значи неприятна, дайте да се разберем отсега. Не съм някакъв сдухан работохолик, обичам да разпускам, когато има възможност.
Е, качих се в колата (нали съм гъзар, шефовете идват да ме вземат с колата 
) без да знам къде отиваме. Попитах няколко пъти, не получих отговор. Очаквах, че отиваме в някоя кръчма, където ще се съберем с (евентуално) още хора. Да, ама не. Малко по-късно стана ясно, че ще се правим на планински кози и ще катерим едно от тепетата – Бунарджик, за да стигнем до Альоша.
(за непосветените – Паметникът на Съветската армия, известен и с името „Альоша” е издигнат на самия връх на хълма Бунарджик и е най-разпознаваемия символ на град Пловдив. Построен е през 1954 и официално открит три години по-късно, автори са българските скулптори Радославов, Занков, Коцев и Топалов. Представлява внушителна гранитна статуя (висока 10,5 м) на воин, обърнат с лице на изток. Прототип на паметника е руския войник Алексей Скурлатов. Около фундамента на паметника има площадка от която се открива чудесна панорамна гледка към Пловдив и Родопите. просветната информация е взета от Уикипедия)
Да си призная честно, въпреки че съм от Пловдив и живея тук, не се бях качвал на тепето от доста години, да не кажа 10. Някак си тази дестинация остава леко встрани от ежедневните ми маршрути. До вчера. Оставихме колата и по козите пътечки тръгнахме да се качваме нагоре. Бях забравил какво е усещането. Уникално. Горе дълго разглеждахме открилата се гледка, бъбрихме неангажиращо, смяхме се… без обсъждане на работата – само приятелски разговори. После – надолу.
Чудесен завършек както на деня, така и на седмицата.
Word count: 343
Подкрепа
щракването върху логото подпомага героя ми в играта. Ако желаете да ми помогнете, можете да щракате по веднъж на всеки 24 часа. Благодаря!
View Comments за публикацията
“Да ти покажат Альоша”
Горе е много хубаво, наистина. Наскоро отидохме да видим новия Съмър Плейс, ама беше тъпо и се качихме на Альоша. Вечер също е яко (thumbs up)
Коментарът е публикуван на 16 юли 2007 13:47Ние бяхме малко преди и малко след залез слънце. И много ми хареса, трябва по-често да го катеря.
Мда…аз вс. ден се катеря до Альоша – мн е яко там:)
Коментарът е публикуван на 1 август 2007 14:10трябва да взема да повторя. Някой мераклия да катерим заедно?
tozi pametnik e simvol na na6iq grad. glupavi sa ni upravnicite koito bqha podeli akciq predi godini, za negovoto razru6enie. haresvam si tozi pametnik- alio6a i imam hubavi spomeni ot tam. s udovolstvie se ka4vam. dobre napraviha sega, 4e go osvetqvat no6tno vreme. prikazen e togava. moqta spalnq imq panorama kam nego, za koeto sam 6tastliva. vsqka sutrin parvo nego si poglejda. 6tastliva sam 4e go ima i jiveq v tozi grad.
Коментарът е публикуван на 30 януари 2008 12:48