Elika vs Lord of the Dance
Снощи най-ненадейно се озовах на един хумористичен (фолклорен) танцов спектакъл, наречен “Това сме ние” - една история за виното и хората - за нас самите. Спектакъл, направен от танцова формация Elika.
Обадиха ми се твърде късно, за да ме поканят, около половин час преди началото, за да имам време да разбера кой, какво, кога, как, защо… Затова просто се облякох и хукнах към бившето кино “Гео Милев”, за да видя на какво съм поканен.
Спектакълът “Това сме ние” се оказа точно това, което и очаквах - композиция, направена, не за да бъде гледана и гледаема в България (въпреки че донякъде и това е възможно), а за да бъде продавана по танцови фестивали в балканските страни. Именно затова бяха включени, уж като част от нас, руски цигански романси, сръбски популярни (!) песни, на които публиката да потропва весело с крачета и да си припява (“Месечина”, например), гръцки фолклорни мотиви (също много аплодисменти)… Не че не ми хареса това, което гледах. Само че това НЕ сме ние. Бяхме ние до момента на натрапването на чуждите, комерсиални детайли, които да се харесат по различните фестивали в чужбина. До този момент всичко изглеждаше добре, беше направено добре. Но привнесените чужди влияния ми дойдоха в повече. Както и самият финал, съшит с бели конци към спектакъла - развени байряци, възрожденски песни, изпяти от Слави Трифонов… Хубаво, разбирам, че става въпрос за 3 март, ама всичко това не трябва да е обвързано с някакви дати, а да показва с танц кои сме и какви сме. Не, определено това НЕ сме ние. На второ четене си мисля, че точно това сме ние - че се срамуваме да бъдем себе си, да харесваме своето, затова главите ни са извърнати нанякъде и гледаме в чуждата паница, независимо дали тя е сръбска, румънска, руска, гръцка, дори турска. Което е тъжно. Защото ние имаме какво да покажем, нещо типично българско, онова, което през вековете е съхранявано и пазено като българско, което дори и да е повлиявано от други култури, е продължавало да бъде типично само за нас. И да се покаже именно по този начин - с фолклорни песни и танци. Стига да са добре подбрани, с добра хореография, като се изчистят всички натрапени дивотии и комерсиализъм.
Веднага се сещам за Lord of the Dance, които с красив танц и музика показват позабравени келтски легенди. Визуално и музикално съвършенство. За тях мога да говоря и пиша много, имал съм щастието да гледам Lord of the Dance на живо, 2 пъти. Предпочитам, обаче, да не го правя сега, може би някой друг път. Сега само ще покажа 5 фрагмента от тяхното представяне, което също може да се нарече “Това сме ние”.
Началото:
Силите на злото (Войни):
Властелинът на танца:
Танц на любовта:
Противопоставяне:
Бележки
- Не знам защо продължавам да се чудя как може да има толкова много (малки и големи) фирми и организации, които не само не разбират Интернет и ползата от него, но и са горди от това. Недоумявам и защо има толкова много фирми, които се възползват от това неразбиране, за да ... - #
- От понеделник за неопределено време (поне за една седмица) ще съм дислоциран в китната ни столица. Който има мерак да се види с мен, може да се пробва да се свърже с мен по начин, удобен за него, за да се уговорим нещо. Денем най-често ще съм по центъра (из ... - #
- Дизайнът на блога ми е пълно мазало в момента, но пък изведнъж се оказа, че съм претрупан с работа, та ще мога да му обърна внимание на малко по-късен етап. Ако наистина много дразни някого в този му вид, нека да си каже/напише тук, мога да обмисля да върна стария ... - #
- Нещо новият облик (Arthemia) бързо ми омръзна и се оказа нефункционален с разделението по важни и недотам важни категории. Затова временно връщам стария докато измисля нещо, с което да го заменя. Някои неща оттам може да пренеса тук, но като цяло ще си мисля за нещо чистак-бърсак новичко :). - #
6 коментара за публикацията
“Elika vs Lord of the Dance”
Казваш ние имаме какво да покажем… онова, което през вековете е съхранявано… Не мисля, че то е много по-удачно от гръцкия фолк.
В най-добрия случай е “кои сме били” или “кои си мислим, че сме били”. Не е задължително това да е добро приближение на “кои сме”.
Коментарът е публикуван на 5 март 2007 11:30гръцкия фолк е… как да кажа… гръцки, а не български. И не би трябвало да има място в български спектакъл.
az sam edin ot tanciorite v formacia elika i izkam da kaja 4e spektakala pokazva kavi sme naistina nie obi4ame graccko srabsko rumansko 4e dori tursko neka niakoi da otre4e da TOVA SME NIE a dano dasi zabelazal 4e pokazvame i iskame da zapazim imeno balgarskoto dase nadiavam vtoria ni spektakal dae ot po seriozno estestvo zaati vlez v saita ni ako o6te nesigo napravil elika.bg
Коментарът е публикуван на 22 април 2007 9:04Lord of the Dance zamen te veop6te ne zaslujavart tazi popolarnost deto q imat samo momi4etata mi haresvat kak igraiat i si le4i 4e tova e ot tiahnite narodni tanci a i daa te pitam kade im sa tradicionite kostiumi toia glavnia hodi kato rambo s tia drehi
Коментарът е публикуван на 22 април 2007 9:22А защо пишеш на шльокавица, след като ще запазваме/те българското? И… не ти ли беше неудобно да избълваш тази телеграма по-горе, предвид че целия блог е написан на кирилица?
a we ima6 li nekvi snimki ot tancova formaciq Elika da mi prati6 na maila ae molq ti se prati mi gi ako ima6 ne6ty ili ako ima6 info za tehen sait ili dr
Edit by Gregg: (оригиналният правопис е запазен; изтрит е адрес за е-поща) В Пазарджик за кирилица да сте чували? А за правопис? А?…
Коментарът е публикуван на 25 октомври 2007 18:09