Дневникът на един Gregg

Не бе, не искам да ставам продавач в магазин, барман, сервитьор, рекламен или застрахователен консултант на процент, оператор на бензиноколонка и т.н. неща, за които ми се обаждат напоследък да ми предлагат. Нямам нищо против тези позиции, стига да не са свързани с мен. Искам нещо повече от това да седя и да гледам тъпо в точка или да убеждавам някой, че незнам-си-коя застрахователна компания е най-добрата, незнам-си-кое рекламно списание или каталог е най-четеното. Цъ. Не е за мен това.

Искам работата да е предизвикателство, работа, която да впряга целия ми творчески и умствен потенциал, да дава полет на въображението ми, да ме окрилява, да ми дава възможност да показвам кой съм, какво мога, да бъда креативен, да ходя там с желание, с нежелание да приключвам работния си ден.

Толкова ли е трудно за разбиране?

Днес се наложи за трети път да го обясня на поредната агенция за подбор на персонал, която отчаяно се опитваше да ме убеди, че “ЕДНА ФИРМА” търсела точно мен за една от гореописаните длъжности. Айде стига глупости! Що не си направите труда да ми разгледате по-подробно автобиографията, особено последните 3 страници, а? Освен да сте избирани с конкурси по грозота, съдържание на целулит в бедрата, цвят на косата, умение за изприказване на n броя думи в минута в телефонната слушалка преди отсреща да са се усетили за какво иде реч, поне можеха да ви обучат да четете цялата автобиография, а не да спирате до името и фамилията. Квачки.