Та за постановката. За да не излезе, че се конкурирам с Гугъл, който дава прилична информация по въпроса, ще отбележа няколко неща, които умниците (театроведи предимно) са пропуснали. Спектакълът започва като гротеска, но мигновено е „приземен“ до нивото на житейската проза. Зрителят остава с впечатлението, че му говорят увлекателно за познати неща. Това е много важен ход, защото повечето зрители са тъпи, и ако авторите на коя да е постановка изстрелят фабулата на високо интелектуално ниво, няма да бъдат разбрани. За съжаление, има и такива издънки – главно в Сфумато. Маргарита Младенова и Иван Добчев редовно остават неразбрани и сигурно щяха да закъсат за публика, ако целият НАТФИЗ не се изсипваше там да гледа по десет пъти едно и също нещо. Това за обикновения зрител-тъпак, е непонятно. Ето защо умелите драматурзи и режисьори се стремят да прикрият интелектуалните си инвенции. При „Грозният“ това е постигнато много успешно. И тъпаците, и интелектуалците ще останат доволни от видяното. А ще видят различни неща. За умните зрители гротеската ще продължи да съществува – едва доловимо, и да ги забавлява през целия спектакъл. За тъпаците, тя ще изчезне и ще се появи отново накрая, за да им обърка добре подредения материал в плитките мозъци. Краят е истинска подигравка за обикновения зрител – той нищо няма да разбере от него. Но няма да бъде разочарован, защото ще си каже: все пак разбрах 99 %. Ха-ха!

Блестяща игра на актьорите и особено на този дългия… как му беше името? Шефът, бе! Не че Грозният не играе добре – и той прави колосална роля, ама шефът е върха, пък за мацката да не говорим – т’ва момиче направо цепи. Такива светкавични преходи от едно място на действието в друго пространство и време извършва, че да се втрещиш от изумление и наслада… Браво!

Режисьорката е хубавичка. Младо, крехко създание, което е понесло на раменете си… Какво е понесло, според вас, сладури? Възхищението на публиката, тъпачета мои, това е понесло… Хайде със здраве до следващия театрален купон!

Та за постановката. За да не излезе, че се конкурирам с Гугъл, който дава прилична информация по въпроса, ще отбележа няколко неща, които умниците (театроведи предимно) са пропуснали. Спектакълът започва като гротеска, но мигновено е „приземен“ до нивото на житейската проза. Зрителят остава с впечатлението, че му говорят увлекателно за познати неща. Това е много важен ход, защото повечето зрители са тъпи, и ако авторите на коя да е постановка изстрелят фабулата на високо интелектуално ниво, няма да бъдат разбрани. За съжаление, има и такива издънки – главно в Сфумато. Маргарита Младенова и Иван Добчев редовно остават неразбрани и сигурно щяха да закъсат за публика, ако целият НАТФИЗ не се изсипваше там да гледа по десет пъти едно и също нещо. Това за обикновения зрител-тъпак, е непонятно. Ето защо умелите драматурзи и режисьори се стремят да прикрият интелектуалните си инвенции. При „Грозният“ това е постигнато много успешно. И тъпаците, и интелектуалците ще останат доволни от видяното. А ще видят различни неща. За умните зрители гротеската ще продължи да съществува – едва доловимо, и да ги забавлява през целия спектакъл. За тъпаците, тя ще изчезне и ще се появи отново накрая, за да им обърка добре подредения материал в плитките мозъци. Краят е истинска подигравка за обикновения зрител – той нищо няма да разбере от него. Но няма да бъде разочарован, защото ще си каже: все пак разбрах 99 %. Ха-ха!

Блестяща игра на актьорите и особено на този дългия… как му беше името? Шефът, бе! Не че Грозният не играе добре – и той прави колосална роля, ама шефът е върха, пък за мацката да не говорим – т’ва момиче направо цепи. Такива светкавични преходи от едно място на действието в друго пространство и време извършва, че да се втрещиш от изумление и наслада… Браво!

Режисьорката е хубавичка. Младо, крехко създание, което е понесло на раменете си… Какво е понесло, според вас, сладури? Възхищението на публиката, тъпачета мои, това е понесло… Хайде със здраве до следващия театрален купон!