Дневникът на един Gregg

В неделя, на Сирни заговезни, бяхме на кукерските шествия в Първенец. Разбира се, с фотоапарат в ръка. От дете не съм ходил на такива шествия, та ми беше повече от интересно. В спомените ми бяха запечатани картини на страховити маски и костюми, на ударите по гърба с надутите като балони както-там-се-казват-онези-неща, с които бият по гърба и само плющи… И много танци по улиците, за да се изплашат и прогонят лошите сили и да се пропъди студа.

Натъкнахме се, обаче, на нещо съвсем различно. Оказа се, че по-младите дори не подозират каква е символиката на ритуала и се бяха отдали на карнавал-маскарад.

Разхождаха се разни (пияни) араби…

…индианци, попрекалили с огнената вода…

…спретнати четници…

даже Хитлер беше там…

По едно време дори имах странното усещане, че се намирам на гей парад.

а следната „мацка“ май е попрекалила с гребането… какъв гръб има само…

За моя радост, имаше и истински кукери – със страшните маски, с много чанове на кръста, с халища и кожи.

Най-доволни, разбира се, бяха децата, които също се бяха дегизирали подобаващо и които видимо се забавляваха, макар и да не разбираха защо е цялата олелия и какофония. Отделно, че желанията им тутакси биваха изпълнявани от почерпените родители .

Точно на тръгване видях много интересна група маскирани и преоблечени юноши – с народни носии, с маски и българския трибагреник:

После си говорихме, че нищо друго не е в състояние да извади цялото село на площада, да се забавлява искрено по същия този непринуден начин. И макар леко „изродено“, шествието си беше доста шарено, пищно и зрелищно. После си искахме прошка, ядохме халва… така повелявала традицията.