Дневникът на един Gregg

заб.: препубликувано от стария блог. Възможно е мнението ми по някои теми да се е променило от времето на публикуването до днес.

Макар и стар (1999), филмът “Момичето на моста” е един от филмите, които ако не сте гледали, трябва задължително да поправите пропуска. Йовко, в един свой коментар каза за филма: “Ако Angel-A е урок за черно-бяла фотография, то “Момичето на моста” е цял семестър.” Оказа се много прав.

Филмът е черно-бял. Но точно както при Angel-A, това по никакъв начин не дразни окото и не седи неестествено. Всъщност тук смисълът на черното и бялото е скрит доста по-надълбоко, отколкото в Angel-A, но ако се замисли човек, няма как да не се сети защо Патрис Льоконт избира точно този похват.

Филмът е (на) френски. Защото се разказва за любов. Нали помните кой е езикът на любовта, кой език звучи най-красиво и романтично…?

Главните герои са французи. Ролята на Адела е поверена на Ванеса Паради, която прави изключително силна и запомняща се роля. Не съм убеден, че някоя мома от Холивуд би успяла да се справи толкова добре. Ролята на Габор се изпълнява от Даниел Отьой, който също изглежда много добре в кожата на Ножохвърляча.

Особено ми допадна идеята Адела и Габор никога да не консумират любовта си, която зрителят има възможност да проследи в развитие. А тя е дотолкова осезаема, дотолкова реалистично и добре представена, че чак лепне и накрая започваш да се чудиш има ли наистина такава чиста, силна, истинска и неподправена любов.

Филмът започва като разказ на Адела пред (невидим) екип от социални работници и психолози за живота, който е водила, за неуспехите, които е претърпяла и за мъжете, с които е била, които са я използвали. Още от началната сцена може да се разбере какъв ще е филмът – леко хумористичен и донякъде пикантен.

Разочарована от живота (и от мъжете), Адела решава да се самоубие, като скочи от един от многобройните парижки мостове. И тук, както в Ангел-А (но леко наобратно), се появява някой в най-неподходящия момент. В “Момичето на моста” не слиза ангел, който да помогне, а идва най-обикновен човек, хвърлячът на ножове Габор. “На път сте да извършите някоя глупост”, й казва той и така започва историята им. История, която неусетно преминава в любов в най-истинския смисъл на думата. Такава, каквато напоследък рядко може да се усети в друг филм. Та Габор предлага на Адела да стане негова мишена в шоуто с хвърляне на ножове. Тя приема и двамата се оказват доста успешни партньори в опасното начинание. И разбират, че само заедно могат да водят успешен живот; разделят ли се – всичко рухва и двамата веднага се превръщат в неудачниците, каквито са били преди да се срещнат.

“Момичето на моста” е красива история на двете половини на една същност, които се срещат и събират на един мост в Париж.

Допадна ми и идеята, в която Адела и Габор си говорят в мислите, когато са разделени. Да, знам, че е клиширано, но явно съм гледал филма в подходящия момент, когато съм имал нужда нещо толкова чисто и неподправено да докосне и подръпне струните на огрубялата ми иначе душевност.

Гласувах с 9/10 (почти без да се замисля) за филма в imdb. Има няколко дребни нещица, които не ми позволиха да дам максималната оценка, но предвид цялостното ми свръхпозитивно впечатление от филма, дребните и неприятни детайли могат да се пропуснат. Смятам да си запазя филма, за да си го пускам понякога. А и е от филмите, които човек непременно трябва да изгледа няколко пъти, за да долови всички дребни детайли, които са вплетени в разказа.