Народното творчество
Още от тази категория
- Януари
- Живите от мъртвата махала
- Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!
- Плакатът на „Островът на съкровищата“
прочетете и
“Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата…”
„Народното творчество“ е моноспектакъл на Камен Донев и вчера беше премиерата му. В Пловдив, за моя радост. И аз бях там. И се забавлявах прекрасно. Смях се много, почти до напикаване на всичко, което се случваше на сцената – а там през цялото време се случваха много и все различни неща – нагледно беше обяснено как се плетат чорапи с 4 взаимнозаменящи се куки, анализ на творчеството на италиански художник, две математически теореми, описание на български народни инструменти, нови правила на детската игра, позната като „народна топка“, спомени от детството… знаете го какъв е Даскала като персонаж – скача от тема на тема, които нямат почти нищо общо, което довежда до комичните ситуации. И всичко това, обединено около общата тема. Темата за народното творчество. За това как сивото ежедневие може да бъде запълнено с песни и танци. И всичко нагледно се показва.
За онази част от публиката, която не владее български, Даскала може да обясни как се играят различни хора на немски, френски и английски. По начин, по който дори и грам думичка да не знаеш, се заливаш от смях.
(Всъщност всичките песни и танци в един момент ми дойдоха малко в повече, но това е положението – в България има много фолклорни области, трябва да се застъпят всички, за да може лекцията да е пълна.)
Всъщност след края на представлението, докато напускаш салона с усмивка на уста и болки в корема от смях, започваш да се замисляш, че всъщност думите на Даскала, макар и комично поднесени, крият в себе си сериозното послание, че от нас зависи дали ще живеем прекрасно, в пъстър свят или в свят, изпълнен със сивота. Дали ще се радваме на живота такъв, какъвто е или ще се гледаме с него сърдито. И други такива неща. И ти идва да запееш. Не както той съветва – още на следващата заран, а веднага щом напуснеш театъра.
Струва си.
снимка: Владимир Зенкевич
Word count: 352
-
Юлия
-
Радина
-
Димитър Цонев
-
iko
-
Димитър Цонев
-
Марин
-
Стела
-
Димитър Цонев
-
пейо
-
момчил
Предстоящи публикации
няма
Бележки
- Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме ... - #
- Едно от нещата, които най-много ме дразнят, е неспособността на някои люде да боравят правилно с понятието време. След 3 минути не значи след 2 или след 15, а значи 3, три, т-р-и. Утре в никакъв случай не е другата седмица (освен ако днес не е неделя). Издивявам когато някой ми каже ... - #
- Сега си давам сметка, че винаги до клавиатурата ми има бележник или поне лист и химикал. И постоянно си драскам разни интересни неща, които изравям от Интернет или ми хрумват - уеб адреси, цитати, мъдри мисли, мои си разни впечатления и идеи, които мога да използвам по-късно. На пръв поглед изглежда ... - #
