Дневникът на един Gregg

Понякога научаваш разликата, почти незабележимата разлика между държането за ръце и оковаването на душата.

Научаваш, че любовта не е тенденция, а компанията не означава сигурност.
Научаваш, че целувките не са договори, а подаръците не са обещания.
Научаваш, че дори слънцето изгаря, ако прекалиш с него.
Научаваш, че без значение на теб колко ти пука, на някои хора въобще не им пука.
Научаваш, че някои неща не могат да бъдат променени, а опитите да се променят са болезнена грешка.
Научаваш, че червените флагчета винаги отбелязват пътеката, която води към същия погрешен избор.
Научаваш, че всеки може да те нарани, дори и да не го е желал.
Научаваш, че можеш да нараниш някого, дори и да не си го желал.
Научаваш, че усещането от това да простиш на някого е също толкова хубаво, колкото когато някой прости на теб.
Научаваш, че хората са просто хора и приемаш себе си като един от тях.
Научаваш, че без значение на колко парченца е било разбито сърцето ти и колко време ти е отнело да го излекуваш, някой или нещо вероятно ще го разбие отново.

И тогава започваш да приемаш пораженията си с високо вдигната глава и с широко отворени очи, с гордостта на истински джентълмен, а не като претърпяло неуспех дете.

Малко по-късно осъзнаваш, че е по-добре да направиш плановете за бъдещето си днес, защото утрешният ден е твърде несигурен за каквито и да било планове.

И накрая решаваш да засадиш и отгледаш своя собствена градина, за да украсяваш с цветята й душата си, вместо да очакваш някой да ти носи цветя наготово.

И чак тогава разбираш, че наистина можеш да устоиш на всичко, че наистина си силен, и че наистина имаш достоинство.

И научаваш, и научаваш, и научаваш… с всяко следващо СБОГОМ научаваш, че…