Дневникът на един Gregg

Вчера беше това чудо. Вечерта, в които всички музеи, галерии са отворени и посрещат посетителите си до късно през нощта. Безплатно. Нощта на музеите и галериите – събитие, което се случва в Пловдив, Стара Загора и Пазарджик. Не зная какво се е случвало в другите градове, но имам наблюдения за Пловдив. И те са различни от миналата година.

Подготовката за събитията в различните места вероятно е отнела няколкото предишни дни, но тя остана незабелязана за пловдивчани. Аз лично забелязах само суетенето на екипа на Dynacord в двора на театъра, когато отидох да си взема поканите за вечерта. И после се забих в офиса, та нямах възможност да видя какво се случва през деня. Успях да се измъкна към 19 часа.

Градът беше видимо оживен – не само заради провеждания в момента Есенен технически панаир, панаир имаше и вчера, и миналия ден… а аз михавах през Главната, та отговорно смея да заявя, че цялата тълпа не беше се изсипала по центъра от панаира. Трябваше да превзема разстоянието от Халите до Театъра – разстояние, достатъчно да се огледам наоколо, да видя какво се случва, да се сблъскам с тълпата. И този сблъсък хич не ми хареса. Отвсякъде се носи дрънкане на поредния уличен музикант (някак успяват да научат кога има някакво събитие и наизлизат всички; или пък днес просто дрънкаха по-силно, та да привличат внимание?!), навсякъде е пълно с гъзета – накипрени и наконтени мъже и жени, излезли да се забавляват (такова е условието на организаторите). Имах натрапчивото усещане, че половината не знаеха какво се случва в града – носеха се в полуунес, повечето с празни погледи. Най-вероятно голяма част дори не са стигнали до някоя галерия, музей или случайна експозиция – от Главната и право в първото лъскаво кафе/кръчма, където се събират със себеподобни, за да си мерят парите, самочувствието, друго… Сякаш събитието се казва „Нощ на кафетата и кръчмите“.

Не че нямаше и такива, които ходеха да разглеждат експозициите, напротив, имаше и то доста. Значително повече от миналата година. Но и сред тях се виждаха такива с безизразни лица, които сякаш питаха „Къде съм попаднал?„, повлечени от тълпата или просто защото е модерно да те видят на такова място. Хора без интерес към събитието. И това е тъжното – опошляването на идеята чрез придобиване на масовост. И какво от това, че някой без интерес е видял нещо? Той дори не подозира, че гледа произведение на изкуството, плод на многочасовия труд на твореца.

Което е жалко.