Дневникът на един Gregg

Един приятел ми спомена за „Paranormal Activity“ и ми стана интересно. Още докато си приказвахме го дръпнах. Забелязах постера (има го малко по-долу), на който се мъдри надпис, че това е „един от най-страшните филми за всички времена“. Подобни гръмки слова обикновено не предвещават нищо добро.

Седнах да го гледам без кой знае какви очаквания, без да знам почти нищо – бях видял плаката и от препоръката знаех, че е сниман с аматьорска камера, от рамо. И че е подобен на Blair Witch Project.

Нищо впечатляващо дотук, да видим как от това може да стане „най-страшният филм“….

Пропуснах да отбележа, донякъде умишлено, че на постера има и надпис, че филмът не трябва да се гледа докато сте сами. Добре че нямаше допълнителни условия, напр. „да се гледа на дневна светлина“ или подобна глупост, че щеше да го сполети бутона Delete още преди да съм го пуснал.

„Paranormal Activity“ е нискобюджетен псевдодокументален филм, който проследява няколко дни от живота на младеж и девойка, които са преследвани от нещо паранормално. И те го документират с домашната си камера. Или поне се опитват. Филмът условно може да се раздели на две части – ден и нощ. През деня двамката са изморени от поредната безсънна нощ и го обръщат на „толк шоу“, докато през нощта идва ред на страшното. Тогава „нещото“ излиза и започва да тропа, да мести неща… По време на нощите е всъщност интересната част от филма, защото не се вижда почти нищо и си залепил поглед в монитора, за да видиш какво ще се случи. И понеже си се съсредоточил, всяко изтропване от нещото те кара да подскачаш, да се озърташ в коя част от стаята ще помръдне нещо.

В един момент филмът просто свърши. Скалъпен набързо финал, който така и не показва какво всъщност става. Поне нямаше хепи енд, нямаше „енд-дей-ливд-хепили-евър-афтър“, нямаше гордо развят американски флаг… което беше добре.

Без да се притеснявам ни най-малко му заковах 4/10 като оценка. И то не за друго, ами защото не успя да ме приспи, а чаках да свърши, за да си легна.