Дневникът на един Gregg

Древните и примитивни народи и цивилизации са смятали, че снимането или нарисуването на някого отнема душата му. На по-късен етап живите са снимали мъртвите, за да запазят спомена за тях, както и да съхранят душите им на този свят.

Е, аз не съм чак толкова древен (за примитивен – не знам), нито пък съм сдал багажа още, но реших да се изфотографирам, за спомен на поколенията.

Ето го резултатa:

Във фотоалбума (ударението е на „А“) вече има няколко снимки на близки и роднини, които са се изтипосали, също като мен, за назидание на идните поколения. Ето ги и тях:

• кака ми от Горно Уйно — снимка
• Разумният болт — чичото на стринката на учинайка ми — снимка
• Класната от Садово (или от Мазово, помня ли вече…) — снимка

Забележка: Албумът подлежи на непрекъснато допълване и обновяване