Дневникът на един Gregg

Днес по един или друг повод ми се наложи да вляза в банка. Като цяло не ги харесвам и гледам максимално да седя далеч от тях, но въпреки това се налага сегиз-тогиз да ги посещавам. Последният път, когато се наложи, беше за да платя глоба на МВР за изгубената ми лична карта, която беше станала историческа и ваденето на която отне около половин година . Но не за това иде реч сега… Тогава посетих HVB Bank Biochim. Днес пак я посетих, само че се оказа, че вече има ново име – няма Ейч Ви Би Банк Биохим, няма Хеброс Банк, няма Булбанк, всичко е УниКредит Булбанк (UniCredit Bulbank). Лошо няма, едни банки стават по-могъщи, купуват други…

Хареса ми обслужването. Първоначално останах с впечатление, че служителите не са особено осведомени за предлаганите услуги, но после стана ясно, че трябва аз да съм инициативният, а те само да ме обслужват. Окей. Служителката, на която попаднах (при второто ми посещение днес) беше олицетворение на идеалният служител – вежлива и усмихната, с желание да свърши всичко, което е по силите й, за да остана доволен. Обясних й набързо целта на втората ми визита, тя ме покани учтиво да седна и да почакам за секунда и се впусна презглава да удовлетворява исканията ми. След малко се върна, помоли ме да почакам още мъничко и започна да ми разяснява защо точно се налага това чакане, какво я спира да извърши исканото от мен „на мига“, след което ми предложи чаша кафе и вода. Ей тук вече ме спечелиха… Изчаках си времето, което им беше необходимо, прегледах рекламните им спам-материали (които са повече от добри и професионално направени, браво!) и си получих обслужването, за което чаках. При което, на тръгване, служителката ме изпрати почти до вратата, пожела ми успешен ден с такава усмивка, че колкото и да не ти е да се усмихваш и да си станал на гъз от жегата навън и навъсените физиономии, няма как да не й се усмихнеш благодарствено и да й пожелаеш и на нея лека работа.

Уви, малко са такива хора, които вършат работата си с такова желание и ентусиазъм, с усмивка… До края на вечерта настроението ми беше повече от приповдигнато от този сблъсък. Не че очаквах някоя Медуза Горгона, по-скоро да бъда обслужен „на конвейр“, след което банката да се радва на парите ми. А сега чак ми е кеф, че им ги давам.

Абе в крайна сметка написах всичко това за себе си, да знам как трябва да изглеждам, когато си върша работата – защото мадамата беше идеалният образец за подражание.