11 октомври 2007 28 прочитания No Comment Отпечатване  Изпращане на приятел

Мъглата е тежка и плътна. Белезникавите й пипала галят нежно грапавата каменна плът на надгробните плочи, пропълзяват сред мократа трева, усукват се край тялото ми. Опитват се да пропълзят в очите, носа, устата, ушите ми. Искат да проникнат в мен, да ме превърнат в част от първичната си, мъртва белота.

Звуците на околния свят се объркват в хаоса на плътната въздушна маса, оплитат се сред нея и не могат да ме достигнат. Реалността сякаш се отдръпва, оставяйки ме насаме с мъглата и витаещите из нея видения. Край мен се е разстлало бяло платно, на което първичният ужас, който до този момент съм успявал да задържа окован в затвора на здравия си разум, започва да рисува видения.

Гробове. Имена. Дати. Надписи…

Събудих се, облян в студена пот.