Странната двойка
Още от тази категория
- Януари
- Живите от мъртвата махала
- Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!
- Плакатът на „Островът на съкровищата“
прочетете и
„Странната двойка“ е театрална пиеса от Нийл Саймън и е част от репертоара на столичния Малък градски театър „Зад канала“, поставена от Андрей Аврамов с участието на Илка Зафирова, Анета Сотирова, Василена Атанасова, Йорданка Стефанова, Светлана Янчева, Мая Драгоманска, Иван Петрушинов и Петър Калчев.
Пиесата гостуваше на пловдивска сцена, та така и аз успях да я гледам.
Като цяло, този тип спектакли съвсем спокойно може да се наредят до бозавите сериали от рода на „Сексът и градът“ – обикновена ситуационна комедия, в която хуморът произтича от разни двусмислия в изказа, неадекватни движения и жестове, физиономии и т.н.
В Пловдив пиесата изглеждаше доста зле – сцената е бая по-голяма и актрисите безпомощно се лутаха като пияни из голямото пространство, търсейки къде им е мястото. Отделно че бяха повече от сковани, въпреки че образите, които трябваше да градят са пълната противоположност на това, което те изиграха.
Мъжете (Иван Петрушинов и Петър Калчев), за разлика от жените, макар и с малкото си сценично присъствие, внесоха лъч светлина и забавление. Отдавна не се бях смял така на българин, който се прави на чужденец, още повече пък испанец. Но това в никакъв случай не компенсира досадата, с която очаквах края на спектакъла – ако не бях седнал в средата на реда, вероятно щях да съм си тръгнал още на 20-тата минута.
Докато съм гледал, явно съм пропуснал кога точно и как артистичната Оливия се променя и започва да се противопоставя на педантичността на Флоранс. Нещо, което е доста добре описано в пиесата, но което или съм проспал, или е сметнато за ненужно и изрязано. Както и разни други, по-дребни неща, които лично аз смятам за забавни, но не видях в спектакъла.
На моменти ми се струваше, че сценографията е разместена – някак си съвсем нелогично и неестествено ми изглеждаше подредбата на апартамента.
Хареса ми решението за преминаване от една сцена в друга – смяна на осветлението и актрисите пренареждат (като в сън) декора и реквизита според нуждите на следващата сцена.
Както казах и в коментар за пиесата, струва си, само ако нямаш как по-добре да прекараш два часа или пък си фен на такъв вид „безпаметен“ театър. И то без да вдигаш летвата на очакванията много високо.
В личната ми класация това представление се нарежда съвсем малко над „Мъжка забавачка“ и не успява да избяга от етикета, който въведох навремето – „театрална чалга“.
снимка: Архив МГТ „Зад канала“, чрез www.bgbileti.com
Word count: 390
-
Теа
-
Miffy
Предстоящи публикации
няма
Бележки
- Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме ... - #
- Едно от нещата, които най-много ме дразнят, е неспособността на някои люде да боравят правилно с понятието време. След 3 минути не значи след 2 или след 15, а значи 3, три, т-р-и. Утре в никакъв случай не е другата седмица (освен ако днес не е неделя). Издивявам когато някой ми каже ... - #
- Сега си давам сметка, че винаги до клавиатурата ми има бележник или поне лист и химикал. И постоянно си драскам разни интересни неща, които изравям от Интернет или ми хрумват - уеб адреси, цитати, мъдри мисли, мои си разни впечатления и идеи, които мога да използвам по-късно. На пръв поглед изглежда ... - #
