Дневникът на един Gregg

Снощи с ? бяхме да гледаме (за пореден, сигурно 10-ти път) „Сътресение“ на Мариус.

Мариус „сътреси“ пълния салон (сред които беше и Вера под дъгата елхата) за 86-ти път. Ако все още има останал някой, който не знае за какво говоря и не го е гледал:

Моноспектакълът “Сътресение” съдържа три разказа на писателя Николай Хайтов: “Сътресение”, “Страх” и “Засукан свят”. В спектакъла тези три разказа са обединени във формата на изповед за един цял човешки живот. Един човек споделя живота си преди да си отиде. Кой е той? Наш близък, който си отива тихо, изоставен в забравено село? Пред кого споделя? Всеки си отива сам. Затова и актьорът е сам пред своята публика. Но не търсете непрекъснато връзката. Просто три разказа на Николай Хайтов. Една вечер, посветена на писателя. В търсене на спасение, в невъзможност да погледна към бъдещето, без да чуя гласовете от миналото. Далеч от капризите на чувствата. Далеч от многото възможности за избор. Изборът е живота. В едно празно читалище, в едно мъртво село, при един изчезнал свят, където бродят сенки, гласове за утеха и смирение. Кротки, но силни думи за посока и бъдеще. Сцената е място за среща между изчезналия старец и сегашната публика. Среща между не толкова далечно минало и толкова далечно бъдеще.

Мариус обра де що има награди с този спектакъл, което донякъде може да е и показателно за качеството на спектакъла. Дори критиката беше безмълвна след премиерата – нямаше за какво да се захване, за да хапе. А спектакълът наистина не е за пропускане. Още повече, че се дочува слух, че след 100-тното представление спектакълът ще бъде спрян (заради смазващата тежест, която той оказва върху Мариус), а пропусналите зрители ще могат да го гледат на DVD (премиерата е през март).