Сцена на кръстопът 2007 – Финал
Още от тази категория
- Януари
- Живите от мъртвата махала
- Петнайсет души във ковчега на мъртвеца, Йо-хо-хо и бутилка ром!
- Плакатът на „Островът на съкровищата“
прочетете и
Вчера приключи тазгодишното, 11-то, издание на Есенния международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“. В програмата имаше както добри, така и недотам добри постановки, постановки както от гостуващи чуждестранни театри (Национален театър – Варшава, Народен театър – Битоля, Национален театър – Тирана), така и от български. Имаше доволни, имаше разочаровани…
Аз успях да гледам откриването (макар и „Оливър“ да не успях да го видя), „Дванадесета нощ“ на Младежкия театър, „Бурята“ на театъра в Пазарджик, „Състояние на съвестта“ на Народния театър в Битоля, погледах малко „Ритъм енд блус“ на „Зад канала“, „Старицата от Калкута“ на 199. Изгледах и „Женитба“ на Бургас.
И съм доволен, донякъде. Не съжалявам за подбора си на представления. Каквото искаах, изгледах го. Само не разбрах как така се случва, че всичките ми билети (с изключение на един, за „Състояние на съвестта“) бяха дублирани и трябваше да сядам на друго място, не на това, което си бях харесал още съвсем в началото, когато скиците бяха празни и имах възможност да си харесам най-добрите според мен места.
Неприятно впечатление и горчив вкус остави и новината, че по време на фестивала са ставали кражби. Изчезвали са цели дамски чанти, включително и тази на македонската режисьорка на „Състояние на съвестта“ София Ристевска. Какъв човек трябва да си, за да отидеш на театър и да си тръгнеш с нечия дамска чанта!? Абсолютно безумие. И всичко това се случва въпреки „засилените мерки за сигурност“. Ако засилени мерки за сигурност означава мазната лелка от Синдикалния дом, дето седи и охранява сакън някой да не вземе и да седне на реда на спонсорите (който по традиция си седи празен, защото те не подозират къде е театъра), то явно има какво още да се подобрява. Ще видим догодина, по същото време.
Word count: 285
-
Димитър Цонев
-
Теа
Предстоящи публикации
няма
Бележки
- Казват, че когато си в състояние на афект най-добре било да изчакаш да ти мине, а след това евентуално да пишеш/казваш каквото и да било. И преди съм се питал как се изразява мълчание върху лист хартия. Като го оставиш празен? Не става, май не е най-добрият начин. Пръстите ме ... - #
- Едно от нещата, които най-много ме дразнят, е неспособността на някои люде да боравят правилно с понятието време. След 3 минути не значи след 2 или след 15, а значи 3, три, т-р-и. Утре в никакъв случай не е другата седмица (освен ако днес не е неделя). Издивявам когато някой ми каже ... - #
- Сега си давам сметка, че винаги до клавиатурата ми има бележник или поне лист и химикал. И постоянно си драскам разни интересни неща, които изравям от Интернет или ми хрумват - уеб адреси, цитати, мъдри мисли, мои си разни впечатления и идеи, които мога да използвам по-късно. На пръв поглед изглежда ... - #
