Дневникът на един Gregg

Тази публикация е написана от Петър Събев.

Понеже ми казаха да се чувствам като в моя си блог, т. е. като у дома си, опъвам си ръцете върху клавиатурата и почвам кратко описание за Чеховите „Три сестри“… и за брат им!

Преди представлението

С поканите за театъра нямаше никакъв проблем, но за организацията в самия Младежки театър определено имам забележки… Първо, при условие, че представлението започва в 19 ч. някакси не ми се вижда редно да започнат да пускат хората в 19:15 ч., докато междувременно едни средно симпатични момичета предлагат програми на представлението (които поне по дизайн приличат на досадни реклами в пощенската кутия) на цена от… 3 лв.!!! Не, не искам да купувам акции от Младежки театър, искам просто да видя програмата! Като изключим това и фактът, че номерата на седалките са написани отзад (всеки се набира поне върху три облегалки, докато си намери мястото), мисля, че достатъчно измрънках, за да ви разкажа за самото представление.

снимка: архив в-к Капитал

За актьорите

Всъщност, това е второто представление на Азарян по Чехов (или както казват истинските критици, диптих). Тези, които обичат типичната за Чехов скучна руска атмосфера (със съответното музикално оформление), може и да се насладят на диалозите, но на мен поне първата половина от представлението ми дойде леко скучна. Хареса ми играта на Койна Русева. Яна Титова също е доста добра, но мисля, че има доста по-талантливи изгряващи звезди, заслужаващи „Аскеер“. Между другото, „Три сестри“ има още един „Аскеер“ – на Цветан Алексиев за поддържаща мъжка роля (Солоний)… Още неща, които ми направиха впечатление: Ники Урумов доста преиграва, Малин Кръстев и Койна Русева са доста добра двойка, а Силвия Лулчева (известна още като дубльорката на Кари Брадшоу от „Сексът и градът“) беше една от малкото, които леко раздвижиха заспалата атмосфера… Като цяло, актьорите се стараеха, а когато се стараеш, то просто си личи.

Историята

Няма да ви я разкажа… Има си библиотеки за тези неща, а освен това се разбира достатъчно добре по време на представлението

За и против

Хареса ми, че се усещаше атмосферата на представлението, промяната в образите се усещаше ясно, а най-много ми хареса финала, който наистина спасява представлението от заспала публика в един момент.

Не ми хареса мудността на цялото представлението, но това е типично за Чехов и май няма как… Издразни ме и тъпото подзаглавие „Представление за възрастни“, което при хора с моето мръсно подсъзнание веднага асоциира представлението със скритите таланти на младите актриси…

Да го гледам ли?

Само ако си фен на Чехов, руска литература, Азарян, Яна Титова или си имаш друга причина да посетиш представлението… Но, предупреждавам, не е за всеки. Иначе можеш да го гледаш на 26 февруари и 24 март.