Дневникът на един Gregg

ВНИМАНИЕ!!! Всички прилики с действителни лица и събития НЕ СА случайни; търсени са умишлено.

Невъзможно е досега да не сте се сблъсквали с този типа хора, които са описани по-долу. Хора, които са типични задръстени американци (имам предвид като манталитет).

Въздух под налягане – силни на думите, а на дела – няма никой.

Е, на мен ми се налага да работя с точно такъв екземпляр – неорганизиран, без каквато и да е способност да се организира и планира нещата си така, че да е ефективен и полезен както на себе си, така и на партньорите си (независимо дали става въпрос за колеги или клиенти). Занимава се с всичко друго, но не и с поставените задачи – напр. старателно обработва файлове на MS Excel, за да е прегледно какво трябва да се свърши, поставя някакви шантави цветове, неясни срокове (за да не може да му се търси отговорност за провалени крайни срокове за изпълнение), говори на английски или ако е на български, непременно речта му е препълнена с думи на английски… постоянно повтаря колко много работа има, а главата му е забучена в неща, които нямат нищо общо с цялата работа и тайно се надява някой друг да свърши и неговия дял. И когато дойде време за плащане – ламти за възможно най-големия дял, въпреки че не си е мръднал пръста за да го заслужи. А всъщност не умее да работи в екип, не върши своя дял от работата си и се озърта, ако е възможно, да я прехвърли на някой друг. В по-добрите фирми винаги се намира по някой „добър самарянин“, който сяда и я свършва, за да може всичко да е наред и нещата да вървят.

А ако недай си боже вземе да свърши нещо, то е нещо толкова незначително, работата по което не отнема никакво време, но наш’човек го върши за, да речем, три пъти по-дълъг период, след което го прави да изглежда така, все едно е единственият човек на земята, способен да го свърши и изкарва нещата така, все едно се е справил за рекордно кратко време.

И как се работи с такива хора? Идеи?